Всички публикации от Н. Генкова

Даан Уелинг: Сила е да си в група, в която хората наистина се подкрепят

По време на международния дебатьорски обмен в Словения (ВИЖ) Мария Ковачева реши да вземе интервю от Даан Уелинг, европейски шампион по дебати и настоящ мениджър на проектите на международната образователна дебатьорска асоциация IDEA.

Какви според теб са ползите от тазгодишния обмен?

Аз дебатирам от 10 години. Започна като хоби и постепенно разбрах, че дебатирането е изключително развиващо, защото помага да научиш хората не само да мислят критично върху нещата, които се случват, да размишляват информирано и да изградят своето мнение, но и да се почувстват обвързани със света около себе си. Това, което харесвам в тазгодишния обмен, е, че повече от 150 участници от 15 европейски държави получиха не само невероятна възможност да помислят сериозно за света около тях, но и да научат много от опита на другите. Твърдим, че светът е глобализиран, имаме възможност да отидем навсякъде, но много хора не го правят или когато го направят, нямат възможността да общуват по между си. В това събитие ми харесва, че имаме възможността да сближим хора, които не усещат ползите от глобализацията, защото идват от по-бедна държава или район и подобни възможности за пътувания са рядкост за тях. Мисля, че хората в делегациите не само са заслужили да бъдат тук, но когато се приберат, ще усетят ползите от международната комуникация.

Как дебатите промениха живота ти, не само професионално? 

За това събитие използвахме #debatechangeslives, защото забелязахме, че при много от хората, които минават през дебатьорски програми, дебатите са променили живота им. Предизвикваш ме да говоря за непрофесионалните ползи. Дебатирането ми даде най-вече самоувереност и ме научи, че моят глас се цени, научи ме да говоря добре пред голяма група хора, даде ми група от приятели, с които споделяме едно хоби, и това много ми помогна, когато бях дете. Бях тормозен в училище, че съм зубър, и това да имам връстници, с които споделяме една и съща „шантава“ страст, много ми помогна в личния живот. Научих се да мисля много по-аналитично и това също много ми е помагало да премина през всякакви ситуации, а също – да видя другата страна на нещата. Често чувам за себе си, че съм много грижовен човек. Аз мисля, че винаги съм бил грижовна личност, макар да си падах малко беладжия като малък, но вярвам, че дебатирането ми помогна да видя хората от друга страна, да бъда любопитен за тази друга страна и това ме направи по-сърдечен човек.

Спечелен проект за учители по английски език

Трима учители по английски език ще се обучават по спечелен от СУ „Св. Климент Охридски“ проект по програма „Еразъм+“, ключова дейност “Образователна мобилност за граждани”. Образователната мобилност за учители цели обучение, подкрепящо професионалното им развитие, и включва участия в структурирани курсове или обучения в чужбина и работа с партньорски училища.

Изпълнихме къщичката за книги с душа

ИД Електронни медии

Няма троянец или гост на града, който да не е забелязал къщичката за книги на централния площад. Ние, учениците от 7.б клас на СУ „Свети Климент Охридски“, в навечерието на 24 май решихме да се организираме и да обогатим поизпразнилата се от недобросъвестни читатели къщичка. Цицерон е казал: „Дом, лишен от книга, прилича на тяло, лишено от душа“. На 22 май ние изпълнихме отново къщичката с „душа“! Подредихме в нея 20-тината книги, събрани от нас, за да могат да се четат и от други. Всяка книга има влияние върху хората тогава, когато се чете и споделя, а дори и само една може да направи много – да дари с вяра, да събуди добро, да облече с надежда. Днес не по-малко от преди се нуждаем от това! Призоваваме гражданите на Троян да бъдат добросъвестни, да уважават стореното от такива като нас, да връщат книгите в къщичката и да я дообогатяват!

Вилиана Мошекова, 7.б клас

Вяра Данчева с наградата на Ротари клуб – Троян

Eжегодната награда на Ротари клуб – Троян за абитуриенти бе връчена на Вяра Мариянова Данчева от XII а клас. Тя беше предложението на СУ „Свети Климент Охридски“ заради постижения през годините в различни области: десетки медали в областта на спорта, призови места в състезания по информационни технологии, достойни представяния в редица състезания по математика и български език и литература, участие в симулация „Съвет на ЕС“, активно участие в училищния клуб „Дебати“, участие с рисунки в изложбената зала на училището.

Ученици търсиха отговори на въпроса “Какво зависи от нас?”

 15 ученици от 9-ти и 10-ти клас на СУ “Св. Климент Охридски” се включиха в интерактивното обучение „Ние сме новото поколение – Какво зависи от нас“ на сдружение “Обществен компас”. Предлагаме ви впечатленията на един от участниците, деветокласничката Ренета Дочева.


От 17 до 18 май се проведе обучение “Ние сме новото поколение – Какво зависи от нас?” като част от проекта “Създаване на условия за структурен диалог в Северозападния район”, финансиран от “Еразъм+”. Обучението се проведе в х. “Изгрев” в Чифлик, където прекарахме два дни. Въпреки дъждовното и студено време през първия ден, успяхме да се насладим на заобикалящите ни планини и чудесната природа. За наше щастие вторият ден беше слънчев и дори проведохме обучението си навън. 

След като се представихме с играта Selfie, където най-голямото препятствие бе всеки да каже три неща, в които е добър, продължихме със същинската част. Бяхме разделени на два отбора и ни бяха дадени флаери, на които да запишем какво ни харесва в Троян и какво – не. За щастие, хубавите неща бяха повече. Втората отборна задача беше да се измисли как проблемите да се решат, а хубавите неща да станат още по-хубави и достъпни. Една от идеите беше да се обвързват събития с хижите в околността и да качваме младите по-често в планината. За да не останат идеите само мечти, организаторите бяха поканили представители на Община Троян –г-жа Силвия Йовева и г-жа Бисерка Петрова, с които обсъдихме проблемите и решенията, които намерихме. Проведохме дискусия, която беше полезна и за двете страни, тъй като младите бяха изслушани и намериха подкрепа за реализиране на идеите си. В края на деня си направихме събиране, което допринесе за опознаването ни.

На следващия ден започнахме със строенето на мост от хартия и тиксо. Въпреки че повечето игри изглеждаха обикновени, всъщност бяха тясно свързани с живота ни и с различни умения. Обучението не приключи с престоя ни в планината, защото на другия ден трябваше да се съберем в центъра на Троян и да разпитаме хората какво мислят за града, за идеите ни и за живота на младите. Въпреки консерватизма на малкия град имаше и такива троянци, които бяха впечатлени, че младите поемат инициатива и се интересуват от града, в който живеят.

Мисля, че нещата, които измислихме за тези два дена, са само началото на промяната, а сега ще се борим, за да ги реализираме.

Ренета Дочева, 9.а клас