Българският модел проработи, а Румънският се провали

Поредният Доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия разби два от силно продуцираните митове в последните години, засягащи българското и румънското правосъдие. Единият казваше, че нямаме никакъв шанс да се справим по-добре от северните ни съседи, пише Блиц.

Вторият гласеше – Брюксел няма доверие на българската прокуратура, както и на новосъздадената Антикорупционна комисия, посочва сайтът „Правен свят“.

Само че този път Брюксел категорично обяви – Българският модел проработи, а Румънският се провали. И преди да сте тръгнали да нападате автора, нека уточним, че констатацията е на вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс, излъчен от Холандия – държавата член на ЕС, която е традиционен критик на България и Румъния още от Предприсъединителния период. Знак, че ЕК има промяна в нагласата си към българските власти, беше даден още преди година, при обявяването на предходния Юбилеен доклад за двете Балкански държави. Тогава „враговете на истината“ обясниха позитивния тон за страната ни със стартиращото от 1 януари 2018 г. Българско председателство и нежеланието на Комисията да го компрометира. Какво ли ще обяснят сега, когато Румъния получава най-лошия си доклад от началото на МСП през 2007 г., а след по-малко от два месеца страната поема ротационното Председателство на ЕС?

Само колко напразни усилия на идеолози и изпълнители, какъв значителен финансов ресурс беше употребен, за да се насажда точно обратното. Напразно, защото крайният резултат беше важен. А той е, че докато „Моделът на Кьовеши“ шумно беше рекламиран в София, с единствената цел – овладяването на българската прокуратура чрез инсталирането на удобен за определени кръгове „заместник на главния прокурор“, „Моделът на Цацаров“ се оказа далеч по-успешен. При това без да се налага в арестите да попадат политически противници и икономически конкуренти, а само тези, за които има доказателства за повдигане на обвинения за корупционни практики, ощетяване на бюджета или криминална приватизация. И, разбира се, без да се изпълни коварният сценарий от 2015 година – прокуратурата да изгуби своята независимост.

Защо „Моделът на Цацаров“ ли? Просто защото той беше основната мишена на хибридната война, наречена „съдебна реформа“, която олигархията и нейните марионетки водеха последните четири години и очевидно вече са на път окончателно да изгубят. Заслуги, разбира се, имат управляващите и част от опозицията, които не се подведоха по призивите за изваждане на държавното обвинение от правосъдната система, нито се изкушиха от пропагандната машина, неспирно заливаща с компромати правоохранителните институции.
ЕК удари звучен шамар на цялата менажерия от провалени политици, купени НПО-активисти и политизирани съдии, които твърдяха, че у нас държавното обвинение било недосегаемо. Същите не спираха да натякват, че прокуратурата ни била от Сталинистки тип, защото царяло единоначалие. Тъкмо обратното – в Доклада може да се долови дори лек упрек на Брюксел, че българските власти предпочитали да дадат по-голяма свобода за действие на отделните прокурори, вместо да засилят нейната централизация. Последователно и достатъчно хладнокръвно, с оглед неспирните провокации на местна почва, българските власти успяха да постигнат конкретни резултати, които Брюксел отчете като изпълнени препоръки:

Независимост на съдебната система – знак, че ЕК вижда и оценява промяната при формирането на ВСС и отделните избори на административни ръководители.
Законова рамка – става въпрос и за промените в НПК, благодарение на които специализираното правосъдие пое антикорупционните дела.

Организирана престъпност – акциите срещу всесилни босове по морето, пресечените контрабандни канали, разбитите фабрики за фалшиви цигари, повдигнатите обвинения за „пране на пари“. Разбира се, Комисията има още очаквания от българските институции. За ужас на враговете й, Брюксел препотвърди подкрепата и очакванията си за конкретни резултати от новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. ЕК видя, че за разлика от Съдийската колегия, тази част от Съдебния съвет, в която влизат прокурорите и следователите, предприеха, макар и непопулярни мерки, по оптимизиране на ресурсите и реформиране на съдебната карта.
Този Мониторингов доклад е показателен с това, че покрай позитивния тон към онази част от съдебната власт, представляваща обвинението, все по-срамно изпъква тоталното отсъствие на напредък на България в работата на (част от) съдиите. С типичния си бюрократичен стил, експертите на Комисията, отговорни за списването на Доклада, „тихо“ напомнят, че на фона на повдигнатите от прокуратурата обвинения, все по-цинична изглежда липсата на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта или криминална приватизация. Позитивното в случая е, че вече никой няма съмнение, че за да изпълни и останалите критерии и да приключи с мониторинга, България просто трябва да промени нещо в съда, като започне от неговия връх.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста „власт-институции-граждани“. Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.