Архив на категория: интервюта

Усещането за общност е най-ценният капитал на троянци

– Г-жо Михайлова на 14 октомври ще отбележите знаменателен юбилей – 150 години от основаването на Троян. Кои са главните инициативи, посветени на тази годишнина?
– Посветихме на юбилейната годишнина изграждането и обновяването на 15 общински обекта. Сред тях са най-значимите ни културни обекти – Музея на приложните изкуства, Народното читалище „Наука“, Художествената галерия „Серякова къща“. Реконструирахме изцяло и сградата на общината. С изцяло нова визия е центърът за обслужване на гражданите. Приключваме с изграждането на нов малък кооперативен пазар, стартира и изграждането на дневен център за деца с увреждания.
Само тази юбилейна инвестиционна програма е за около 8 млн. лв.
– Сравненията между началото и днешния ден на Троян, като че ли са неуместни. Но все пак бихте ли илюстрирали бурното развитие на града в последните години с няколко факти и цифри?
– Най-радостното е, че през последните 6 години, в които аз съм кмет, безработицата спадна почти двойно – от 7,2% на 4,4%.На практика незаети хора в община Троян почти няма. Много висока е и инвестиционната активност в общината. Ще посоча само два факта в подкрепа на тази тенденция: през тази година строителните разрешения, които сме издали, и въведените в експлоатация обекти са се увеличили двойно в сравнение с миналата година. Средствата, които вложихме в подобряване на общинската инфраструктура, изграждането и обновяването на различни обекти само от европейски програми за тези 5-6 години надхвърлят 70 млн. лв. И мога съвсем отговорно да го кажа – тези средства са усвоени по един почтен и добросъвестен начин в интерес на гражданите. Искам да спомена и един друг, много радостен факт – за пръв от 15 години през 2017 г. новородените бебета в Троян надхвърлиха цифрата 300.
– Съвсем наскоро на Есенния технически панаир едно от емблематичните троянски предприятия – „Елпром“- получи 4 златни медала и то за иновативни в световен мащаб изделия. Имате ли някакви, само Ваши секрети в подкрепата и стимулирането на бизнеса в общината?
– Стараем се да поддържаме работещи и ефективни контакти с местния бизнес. Правим го с взаимното разбиране, че само заедно, местна власт и бизнес, можем да постигаме успехи.
С тази цел създадохме един много добър модел на взаимодействие – Консултативен съвет на бизнеса. Това е обществен, доброволен орган в помощ на кмета, в който обсъждаме най-важните въпроси и проблеми на общинската политика – бюджет, местни данъци и такси, инвестиции, административно обслужване, т.е. всичко онова, което създава благоприятна среда за бизнеса. Значително подобрихме инфраструктурата в бизнес-зоните в града, подкрепяме изцяло нововъзникващи фирми и производства.
Община Троян беше една от първите, която въведе комплексното административно обслужване, работим много активно и за бъдещото електронно управление.
– Кои са личностите, оставили трайна диря в развитието и утвърждаването на Троян като един от най-будните български градове ?
– Този дълъг списък от умни и предприемчиви троянци винаги започва с името на Иван Хаджийски, първият български социолог, описал бита и душевността на българския народ по един неповторим начин. Историята помни още редица троянци, оставили трайна диря в живота на общината и на България. Един от тях например е Калчо Хаджикалчов, виден български дипломат, с голям принос за постигане на независимостта на България. Васил Цвятко пък, съборил своя дом, който пречел на трасирането на важна улица, и така дал личен пример на троянци в изграждането на новия, модерен град. Няма да пропусна и името на Димитър Гемиджийски, кмет на Троян, въвел новото, модерно градоустройство, с пословична любов към града.
– Има ли специални инициативи, посветени на тези умни и предприемчиви люде в юбилейната година?
– В последните години троянци възродиха традицията на дедите си – да дават от себе си за просперитета и прославата на своя град. Паметниците и паметните знаци за увековечаване на тези видни личности изграждаме изцяло с лични средства, които набираме в различни благотворителни кампании.
Миналата години изцяло възобновихме Паметника на загиналите във войните. Храбрите троянци, воювали в състава на 34-ти Троянски полк, са се отличили особено в Дойранската епопея и много от тях са оставили костите в тази битка за Отечеството.
Тази година отново с дарителски средства изградихме паметник на генерал Владимир Вазов. И двете дарителски кампании бяха проведени с активното участие на един виден български дарител – проф. Иван Гаврилов. В навечерието на тазгодишния празник открихме барелеф на акад. Ангел Балевски, изтъкнат български учен, оставил трайна следа в историята на БАН като неин дългогодишен председател.
– Кое според вас обединява тези умни и предприемчиви люде и днешните троянци ?
– Най-важното наследство, което ценим и съхраняваме и днес е усещането за общност, така характерно за нашите предци.
Това единение ни позволява, независимо от политически, верски, социални и други различия, да бъдем заедно и да работим усърдно за развитието на града и общината. Това, според мен, е най-ценният капитал на троянци, който ще предадем и на следващите поколения.
Нашите предци са били предприемчиви люде, които са намирали верни отговори на трудни решения. Мисля, че това важи с пълна сила и за днешните лидери и стопани на града и общината.
– Неотдавна премиерът Борисов даде за пример взаимодействието между централната и местната власт в Троян за развитието на града. Каква е рецептата ви за този синхрон между един кмет от опозицията и изпълнителната власт?
– Рецептата е много проста. За да се докаже и да успява, един кмет от опозицията трябва да работи с много повече професионализъм и експертност, да влага двойно повече усилия. Троян има значителни инвестиции от различни финансови източници, най-вече европейски. Но не е получил и стотинка даром, без правила и ясни критерии. Ние просто сме длъжни да представяме безспорни, доказано добри проекти,за да издържат и на най-строгата оценка.
– Какво бихте посъветвали онези, които правят голямата политика в държавата?
– Да се вгледат в примера на троянци. Да работят не за разделение, а за изграждане на чувство за общност. Да подкрепят и стимулират предприемчивостта на българите.
– Кои ще бъдат акцентите на вашата работа като кмет през последната година на вашия мандат?
– Ще продължим изграждането на общинската инфраструктура. След като изцяло обновихме водоснабдителната и канализационна мрежа, усилията ни ще бъдат насочени към обновяване на улиците в града и общинската пътна мрежа между селищата в общината. Имаме да решаваме тежки проблеми по пълноценното събиране и оползотворяване на битовите отпадъци в общината и това ще бъде един от приоритетите ни в последната година на нашия мандат.
Разбира се, ще продължим да подкрепяме развитието на бизнеса, образованието, културата и спорта в общината.
– Имате ли желание да се кандидатирате за кмет на Троян трети мандат? От какво ще зависи избора ви?
– Рано е да давам отговор на този въпрос. Изборът ще зависи най-вече от моята самооценка доколко полезна съм била на моята община и на хората в нея. Длъжна съм да направя конкретен и много честен анализ доколко успешна съм била в поставянето на целите и тяхното изпълнение в интерес на гражданите. Едва тогава ще взема моето решение дали да се кандидатирам или не.

 

Матей Бонев, standartnews.com

TroyanPress.com 2018-08-31 20:50:41

КАК СЕ ПРЕВЪРНАХТЕ В ЛЕГЕНДА В МАШИНОСТРОЕНЕТО, КАКВА Е ВАШАТА ФОРМУЛА ЗА УСПЕХ В БЪЛГАРСКИ УСЛОВИЯ И КАКВА Е ВАШАТА МОТИВАЦИЯ?

Без историята, която имаме зад гърба си, нямаше да е възможно това, което имаме днес… Днес ние сме сред пионерите и световен лидер в четвъртата индустриална революция. Това е безспорен факт, но темповете, с които се развиват технологиите, изискват компании като „Елпром Троян” да гледа не 10, а 100 години напред. Това ни прави лидер и визионери в бранша. Днес ние сме готови за следващия скок, който официално предстои през 2020 г. в Дубай, това е старт на петата индустриална революция – „Индустрия 5.0”.

Мнозина се питат какво ни движи напред, отговорът е кратък – това са хората. Всички тези хора, които променят света, днес и завинаги, вече повече от 70 години стоят зад името „Елпром Троян”, това са визионерите. Това е нашата история. Това са инженери, конструктори и всички, които се наричаме просто елпромци. Троянци са будни и предприемчиви хора, а Елпром в българския език е нарицателно и означава електрическа промишленост – както Винпром е нарицателно за винарска промишленост. Когато се спомене името Троян, хората неминуемо го свързват с образите на „Елпром Троян” със своите електромотори, „Винпром Троян” със Троянската сливова ракия, Троянската керамика и троянските мебели, произвеждани от заводи като “Хемус”.

Страхотната идея, мотивацията, упорството и малко късмет са формулата за постигане на върхове и реализиране на мечти и проекти. Искам градът ни да се развива, младите хора да намерят реализация в Троян. Мечтая „Елпром Троян” да продължава да бъде гиганта, какъвто е бил – международно признат с продукцията си лидер. Хората, работещи в завода, са определящи за прогреса ни. Те пионерите, елпромците, трасираха пътя на машиностронето в България и завинаги останаха в историята като такива. Те бяха първите и ще останат първи носители на големите промени. Те направиха възможна втората индустриална революция (Индустрия 2.0), за да може „Елпром Троян” да стане лидер в Индустрия 3.0 в България и на Балканите, а днес „Елпром Троян” да е символ и на Индустрия 4.0. на световната сцена.

Цялото интервю със собственика на Елпром Троян Младен Мондешки може да прочетете в първия брой на новото издание на Bulgaria Business Review – Списание за икономика и политика. 

Катарина Вингърт: Най-добрата екскурзия с училище, която съм имала

* „Мисля, че точно реката прави Троян толкова приятен. Тя е важна“
 * „Вътре всички къщи и апартаменти са много приятни, но като застанеш пред тях, си мислиш: „Не е възможно да живееш там”
 
Мария Ковачева
Взето назаем

От 8-ми до 15 юни троянското СУ „Св. Климент Охридски“ посрещна група от побратимения с Троян немски град Елванген. Поредно гостуване по линия на междуучилищния обмен, който редува пътувания на наши ученици до Елванген и на немски – до Троян. Групата се водеше от двама млади учители – Мартин Кайзер, преподавател по изобразително изкуство и география, който идва за втори път тук, и Катарина Вингърт, преподавател по математика и физика. Мария Ковачева от 9. клас взе интервю с… 

Проф. Иван Христов: За 17-та година Общината ще финансира разкопките

* Най-ранната градска структура, възникнала в близост до сегашния Троян, е именно Состра * В Троянско има над 10 крепости, стотици надгробни могили, поне 4 езически светилища и останките от 8 по-големи антични селища
Интервю
проф. д-р Иван Христов

Съгражданинът ни – известният археолог и зам.-директор на Националния исторически музей (НИМ) проф. д-р Иван Христов, от години ръководи разкопките на античната/римската крепост Состра край Троян. И няма да е пресилено да кажем, че  благодарение на неговия професионализъм, амбиция и любов археологическата гордост на града ни е в днешния си вид – културно-историческа забележителност от национален мащаб, преследваща и друга голяма цел, адекватно развитие на туристическия си потенциал и инфраструктура. Поводът за разговора ни с проф. Христов е започващото…

Николай Нанков: Средно 8% от разходите по всеки проект се инвестират в пътна безопасност

С добро планиране и съвестна работа ще обезсмислим вицове като този, че всички пътища водят към Рим, а българските – към автосервиза

Министър Нанков, наскоро проведохте среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви са основните теми, по които ще работите с Камарата? Кои са въпросите, които са на дневен ред за бранша?

Строителният сектор е един от двигателите на икономическия растеж през 2017 г. Смятаме, че положителните тенденции ще се запазят и през 2018 г., затова за нас е важно браншът да работи в здрава, конкурентна и устойчива бизнес среда. За постигане на тази цел разчитаме на сътрудничеството с Камарата. Затова постоянните контакти са от полза и за двете страни. На последната ни среща например беше коментиран начинът за определяне на т.нар. девизни (прогнозни) цени в строителството. Факт е, че има случаи те да не са достатъчно актуални. И причината е много проста – от датата на определянето им до датата на сключване на договор с изпълнител понякога минават години заради безброй обжалвания на процедурите. А междувременно конюнктурата на пазара се е променила. Затова смятам, че е необходимо да се изработи методика за определянето им. Радвам се, че КСБ изяви готовност да подпомогне този процес със своя опит и експертиза.

Камарата инициира промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласувани с всички браншови организации в сектора. Тези предложения ще бъдат анализирани внимателно, за да приложим най-добрите идеи в законодателството.

Браншът се вълнува и от реализацията на инфраструктурни проекти чрез публично-частни партньорства и мога ди Ви уверя, че тепърва се откриват големи възможности пред бизнеса. По този модел например биха могли да се реализират мащабни обекти като изграждането на тунел под Петрохан, тунела под Шипка и др.

Предстои подписване на споразумение с КСБ за постоянно действащ консултативен орган. Какви ще бъдат неговите цели?

Този орган трябва да планира и координира равномерността на инвестициите в сектора, да работи по нормативната уредба и да ползва експертизата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и КСБ за подобряване на бизнес климата. 

Ще има ли типови договори и за пътните проекти, ръководени от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)?

АПИ и Камарата започнаха разговори по тази тема. Целта е да се създадат типови договори, базирани на FIDIC. В работната група има инженери, проектанти, юристи, тъй като трябва да се прецизират всички етапи – от проектирането до изпълнението на проекта, включително и на мерките за безопасност – знаци, маркировка, ограничителни системи и т.н. Надявам се скоро да бъде постигнат положителен резултат. На едно мнение сме с бранша, че стандартизацията на документацията е от полза за прозрачността на процедурите и тяхната оперативност.

 Направихте първа копка на нови 9,3 км от АМ „Хемус“. Как ще продължи реализацията на този ключов инфраструктурен обект?

Отбелязването на първа копка на новите 9,3 км от автомагистрала „Хемус“ не беше формален акт. Срокът за завършване на обекта по договор е 2 г., но съм убеден, че след година и половина, предсрочно, ще режем лентата на този участък.

Общата дължина на АМ „Хемус“ е около 420 км. В момента са изградени близо 170 км, или остават още 250 км. До два месеца ще стартират и реалните строителни работи на още 16,5 км от АМ „Хемус“ от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“. Срокът за реализация и на тази отсечка е две години, но и тя ще бъде изпълнена предсрочно за година и половина. Паралелно с това се извършва проектиране на 52 км от „Боаза“ до разклона за Плевен – Ловеч. Новият проект на този участък спестява около 350 млн. лв. на държавния бюджет, защото няма да бъдат изградени 3 тунела и 17 други съоръжения – мостове, виадукти, които са скъпи за изпълнение и поддръжка. Тази година ще бъде стартиран търгът за строителство и ако няма обжалвания на процедурата и времето позволява, реалните строителни дейности ще могат да започнат още през есента. Отделно се извършва проектиране на още 85 км до пътя Русе – Велико Търново. Отсечката отново ще е разделена на три лота и ще се реализира на инженеринг. В строителство тази година могат да бъдат 77 км, а другите ще се проектират. Паралелно ще се ремонтират мостови съоръжения и тунели по АМ „Хемус“.

В интерес на всички е магистралата да бъде завършена час по-скоро. Възможно е при добра мобилизация АМ „Хемус“ да е изцяло готова през 2024 г. и до Варна да се пътува така спокойно и бързо, както до Бургас. Мисля, че не е нужно да убеждавам никого колко е важно „Хемус“ да бъде завършена – та първата й копка е направена, преди да се родя – през 1974 г.! Амбицията ми е като министър максимално да форсирам строежа и към края на мандата да сме поставили основите за завършването й в цялост. А през следващия мандат, живот и здраве, ще режем лентата.

Кои са другите ключови проекти за Северна България?

Направлението Видин – Ботевград е приоритетен проект в инвестиционната програма на АПИ и министерството до 2022 г., тъй като е важен не само за развитието на региона, но и за цяла България. С модернизацията на трасето от „Дунав мост 2“ ще се осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”.

С изпълнението на проекта транзитният трафик ще бъде изведен от населените места, с което ще се повиши безопасността на движението и ще се ограничи вредното въздействие на шума и замърсяването на околната среда. Добре е, че вече стартира обществената поръчка за участъка от Мездра до Ботевград, който е с дължина 33 км и е с прогнозна стойност 302 млн. лв. Освен че ще се рехабилитира, той ще се разшири до габаритите на скоростен път с по две ленти за движение в посока. Предстои да бъде обявен и търг за отсечката Видин – Ружинци.

По отношение на тунела под прохода Петрохан кабинетът ще подготви проекта за концесия. Предвижда се още през май тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ да проведе процедура за избор на изпълнител на прединвестиционното проучване.

Важна е и другата вертикална връзка – магистралата от Русе до Велико Търново.

В програмата ни е заложено до средата на годината да стартираме търговете за изпълнители на най-тежките участъци от АМ „Русе – Велико Търново“, която е с обща дължина 133 км. Тръжните процедури, които ще открием, ще са на инженеринг (проектиране и строителство) за участъка от Русе до обхода на Бяла и самия обход на Бяла. Това са общо 75 км, което е повече от половината трасе на автомагистралата. Индикативната стойност на двете поръчки е 557 млн. лв. без ДДС. Проектът ще се финансира от републиканския бюджет.

Кога очаквате Агенция „Пътна инфраструктура“ да обяви обществената поръчка за лот 3.2 на АМ „Струма“?

Планираме през май да стартираме обществените поръчки за изпълнител и за надзор на участъка от автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Това ще бъде най-голямата поръчка на пътен проект, която ще обявим тази година. Индикативната стойност на строително-монтажните работи на участъка между Крупник и Кресна е над 830 млн. лв. без ДДС.

Един от приоритетите Ви като министър е пътната безопасност. Какви мерки предприемате и колко средства са необходими за реализирането им?

Темата за пътната безопасност е приоритет на правителството, защото основна задача на всички нас, на институциите и цялото общество, е да спрем войната по пътищата и хората да стигат там, закъдето са тръгнали, живи и здрави. Мерките за пътна безопасност са съществен елемент от всеки инфраструктурен проект, като стойността им е средно 8% от разходите. Това са средства за подобряване на пътната настилка, за подмяна на ограничителни системи, които са амортизирани или не отговарят на съвременните изисквания, маркировка и други. Мога да дам и конкретни примери. По ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“ са рехабилитирани 940 км пътища II и III клас и е изградена Северната скоростна тангента. Общата стойност на строителството е 685 млн. лв., от които 55 млн. лв. са за пътна безопасност. По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ ще се изградят 67 км магистрали на стойност 1,6 млрд. лв. Близо 164 млн. лв. от тези средства ще се изразходват за подобряване на пътната безопасност.

Работим също в тясно сътрудничество с МВР – получаваме информация за пътните участъци с концентрация на ПТП, за да бъде извършено обезопасяването им.

За всички е ясно обаче, че нуждите надвишават в пъти направеното. И тук възниква въпросът – откъде да се намерят необходимите средства?

Да, това е въпрос с повишена трудност, но вече сме готови с няколко варианта за финансиране. От една страна ще разчитаме на приходите от ТОЛ системата, която ще заработи от 2019 г., както и на националния бюджет. Заедно с това се отварят възможности по линия на европейската солидарност. В момента ЕК подготвя Стратегическата рамка за пътна безопасност за периода 2020 – 2030 г., чийто проект се очаква да бъде одобрен в началото на май 2018 г. като част от третия Пакет за мобилност. В тази връзка държавите членки, включително и България, предоставиха на Комисията прогнози за необходимите инвестиции и аз мога да Ви кажа какво е нужно у нас по отношение подобряване на пътната инфраструктура от TEN‑T мрежата, прилежащата мрежа, както и магистралите и първокласните пътища. По разчети на АПИ за изпълнение на средносрочни и дългосрочни мерки за осигуряване на безопасността по пътищата са нужни около 3 млрд. лв. за този период. Очакваме разчетите ни да бъдат взети предвид от ЕК при изготвяне на Стратегическата рамка за пътна безопасност 2020 – 2030 г. и многогодишната финансова рамка след 2020 г.

Казахте, че ще разчитате на ТОЛ системата. Какъв ще е нейният обхват и какви приходи очаквате?

В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ работи с помощта на външни експерти по обхвата на системата. Очакваме до лятото да има яснота кои пътища ще влизат в бъдещия ТОЛ и как ще се извършва тарифирането, защото това е най-трудната задача, висшият пилотаж. Ако се допуснат грешки, може да загубим, вместо да спечелим, да направим така, че тежкотоварният трафик да ни заобикаля. Когато проектът е готов, ще бъдат проведени обществените консултации и широк дебат по темата с всички заинтересовани страни.

По отношение на приходите – вече неведнъж сме казвали, че с въвеждане на новата система се очакват около 1 млрд. лв. годишно, или над 3 пъти повече, отколкото получаваме от винетните стикери в момента. Средствата ще отиват за ремонт и изграждане на републиканската пътна мрежа. Не бива да забравяме обаче, че ТОЛ системата няма да реши всички проблеми на пътния сектор. Тя не е панацея, защото нуждите от инвестиции са огромни. Не е тайна, че заради системното недофинансиране 8 000 км от общо 20 000 км републиканска пътна мрежа са в лошо или много лошо състояние. Сега всяка година се пълнят дупки, после те се отварят отново. Затова смятаме да променим коренно подхода. И да заменим кърпежа с цялостна рехабилитация на компрометираните участъци. Отделно по предварителна оценка само за реализация на приоритетни нови трасета са необходими около 10 млрд. лв.

С други думи, нуждите са огромни. Но вярвам, че при добро планиране, качествено изпълнение с едни по-дълги гаранционни срокове и строг контрол ще обезсмислим вицове като този: „Всички пътища водят към Рим, а българските – в автосервиза“.

С какво финансиране разполагате за тази година за ВиК проекти? Накъде ще бъдат насочени средствата?

Над 18 млн. лв. са предвидени за 2018 г. в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за ВиК инфраструктура. Парите ще бъдат използвани главно за реконструкция на съществуващите ВиК системи. Работим и по стартирането на нови инвестиции от 1,5 млрд. лв. и по линия на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. Към днешна дата изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) за обособените територии на 14 ВиК оператора са в изключително напреднала фаза и вече са определени обектите за финансиране. Ще се строят пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, колектори, водопроводи, помпени станции, ще се подменят агрегати с оглед на енергийната ефективност. Ще се подобри състоянието на стотици километри ВиК мрежа. Планираме скоро на специален форум да представим подробности.

Как протича изпълнението на ОП „Региони в растеж“?

Към момента сме договорили 72% от бюджета на програмата. До средата на годината очакваме да бъдат договорени всички средства на 100%.

Със затоплянето на времето се появиха на места локални свлачища. Едно от тях затвори пътя Смолян – Мадан. Какви мерки предприемате за превенция на свлачищата? Какъв е техният брой в страната?

От над 2 100 регистрирани свлачища най-невралгичните са в западната част на Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие и Източните Родопи. Изчисленията показват, че за укрепване на всички свлачища в страната са нужни над 1 млрд. лв. В същото време в бюджета на МРРБ за тази година са предвидени над 19 млн. лв. за геозащитни дейности, което е недостатъчно. Твърде малко са и предвидените в Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ над 65 млн. лв., с които 29 свлачища ще бъдат проучени и укрепени, а в други 26 ще бъдат монтирани контролно-измервателни системи за постоянен мониторинг на геодинамичните процеси и изготвяне на прогнози за развитието им. Затова трябва да се търсят дългосрочни решения, като например създаването на фонд за преодоляване на щетите след природни бедствия. Това ще бъде начин за справяне с недостига на средства за такива цели.

Изнесохте данните за реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Какво е нейното бъдеще?

Преди Великден правителството прие доклад за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност през 2017 г., от който се вижда, че към 31 декември 2017 г. са стартирали дейности по 98,5% от всички 2 022 сгради със сключени договори. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в 712 сгради със 109 хил. жители. Очаква се този етап от програмата да приключи в края на 2019 г. Но големият въпрос е как да продължим оттук нататък? Докато трае изпълнението на сключените договори, ще решим бъдещето на програмата. Тя, за съжаление, непрекъснато е обект на политически атаки и аз искам да благодаря на КСБ за подкрепата. Последно чухме от високо държавно ниво неглижиране на програмата – че се хвърлят милиарди в опаковане със стиропор. Не мога да приема такава теза. Гарнирана с предложение между редовете санирането да бъде заменено с битова газификация. Оставям на вашите читатели да си направят изводите. Но бих призовал опонентите ни вместо да хвърлят голи обвинения, да кажат ясно – да спираме ли програмата или не. Защото в санираните блокове живеят представители на целия политически спектър. Симпатизанти на най-различни партии изпитват комфорта на енергийната ефективност и се радват на красотата на обновените панелни блокове.

Какви съвместни инициативи планирате с Камарата? Как ще се развива партньорството с организацията?

С КСБ имаме конструктивен диалог и ползотворно сътрудничество през годините, което ще продължим. Знаете, че няма форум, организиран от Камарата, в който аз, някой от моите заместници или експерти да не вземат участие, защото знам, че с общи усилия можем да постигнем по-добри резултати и да допринесем за по-доброто бъдеще на страната.