Архив на категория: интервюта

Докладът на EK срутва опорните точки за ретроградността на прокуратурата*

Г-н Цацаров, докладът на Европейската комисия по т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) от 13 ноември т.г. за първи път, поне по мои спомени, е положителен за България и се казва, че ако продължава така, вероятно ще отпадне наблюдението до края на мандата на тази комисия. Това е безспорно добра оценка за прокуратурата, но как мислите, добре ли ще е наблюдението да спре?

Този механизъм действа вече близо дванадесет години. За това време е имало остри критики от страна на ЕК, периоди на реформи и на относително „затишие“ на реформите, както и опити за ползване на всеки пореден мониторингов доклад като инструмент за постигане на вътрешнополитически цели в споровете между управляващи и опозиция. Трябва обаче да признаем безспорната роля на механизма за сътрудничество и проверка за реформите у нас, особено за това, което се случи на територията на съдебната власт. Конституционната реформа, разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, измененията в НПК са все промени в правилна посока, които са резултат на политическа воля, на наши усилия, но и на действието на МСП като стимул. И трябва да признаем още, че промяната в тона на периодичните доклади – от общи констатации към конкретни препоръки, дори и изисквания, е от огромно значение за темпа на реформите у нас. През януари 2017 г. бяха очертани 17 основни препоръки, чието изпълнение ще доведе до прекратяване на действието на механизма. За първи път сега, в ноемврийския доклад наблюдението се прекратява по три от шестте показателя, въведени в началото на мониторинга: независимост на съдебната власт, нормативна уредба и организирана престъпност. За първи път се казва ясно, че ако България продължава по този път, до края на настоящия мандат на ЕК механизмът може да се счита за приключен. Няма как при тези изводи да не оценим доклада като най-положителния от дванадесет години насам.

Оценката ви се различава коренно от тази на председателя на Върховния касационен съд. В реч пред съдии той говори за „лъжливите мостове на илюзиите“, които ни свързват с Европа. И завършва така: „И нека бъде тишина… която се разчу чак в Брюксел“.

Напълно съзнавам болката, която точно този доклад причинява на г-н Панов, както и на неговите ментори. Всяка дума в текста на доклада буквално срутва опорните им точки, градени грижливо през годините назад, за това колко е лоша реформата в България и колко напред е Румъния, колко ретроградна е българската прокуратура и лично главният прокурор и какъв е политическият натиск над магистратите. Прекратяването на мониторинга по показателя „Независимост на съдебната власт“ на практика лишава от смисъл дори ежемесечните им писания до комисари и европейски чиновници, в които положението в България се обрисува само в черни краски, а те са хората в бяло, които водят едва ли не партизанска война срещу режима. Тези хора славословеха Брюксел, когато предишните доклади съвсем заслужено ни критикуваха. Когато обаче напредъкът и постигнатото бяха оценени обективно, изведнъж и ЕК стана неудобна за тях. Конюнктура, за съжаление, силно политизирана…

В същата реч Панов казва: „Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си“.

Досега г-н Панов не ме е обвинил само в това, че собственоръчно съм развил болтовете на джантите на служебния му мерцедес. Аз съм казал в очите на Лозан Панов какво мисля за него. Да го повторя сега, но публично, означава да приема, че личностни отношения могат да определят и отношенията между институциите в съдебната власт. Това не е моят начин на мислене. Върховен касационен съд и прокуратура ще има и след Цацаров, и след Панов. Личните страхове, комплексите, политиканстването и постоянният хленч не могат да бъдат в основата на поведението на никой председател на върховен съд и на никой главен прокурор. Очевидно „преследваните критици“, за които Лозан Панов говори, са вече обвиняеми лица. Дано не се окаже, че сред тях има негови политически приятели, защото тогава силно би ме обезпокоила реакцията му като председател на ВКС, когато техните дела стигнат до този съд.

Последните действия на прокуратурата – арестите на Арабаджиеви, Миню Стайков, Баневи… Защо сега и не е ли това и проправителствен пиар?

Прокуратурата е критикувана, когато бездейства и се занимава само с текущите криминални дела. Когато започнем действия като тези през последните месеци, започват въпросите – защо сега, защо точно тези хора, кого обслужваме… По повод започналото разследване в ДАБЧ прочетох следното обяснение: „хибридната война на ДПС и прокуратурата срещу патриотите…“ Ако трябва да се ръководим от този начин на мислене, най-добре е да не правим нищо. Защото така сме най-удобни за тези, за които е професия да ни критикуват, и най-вече за доста богати хора, които желаят престъпленията им да останат ненаказани и забравени. Защо сега? Защото сега има действаща Специализирана прокуратура, която е с компетентност на територията на цялата страна и няма как да бъде повлияна от местни зависимости. Защото колегите ми там придобиха опит, а и кураж. Положиха се какви ли не усилия специализираните структури да бъдат компрометирани – от кадрови недостиг и ежедневни атаки в определени медии до искания за противоконституционност на съответните текстове от НПК.

Колкото и специализираният съд и прокуратура да бяха трън в очите на политици и висши магистрати, те успяха. Разбира се, трябва да отдадем дължимото и на работата на всички мои колеги, особено на тези от градската прокуратура в София, където започнаха повечето дела за корупция, които вече са в съдебна фаза. Има и още един отговор на въпроса „Защо сега“ – за първи път от много време и ДАНС и ГДБОП предоставиха данни и информация, годни за започване на такива мащабни разследвания. И показахме, че можем да работим при пълен синхрон и взаимно доверие.

Според президента Радев „Акции много, но присъди малко в България“. И още: „Рано е да давам оценки и това бих могъл да направя, след като обвинението бъде защитено в съда“.

Прокуратурата не провежда акции, а ръководи разследвания. Не издава и присъди – това е работа на съда. Що се отнася до оценките – те са право на българските граждани. Не познавам нито една държавна институция, колкото и високо да е тя в конституционната йерархия, която да има привилегията само да дава оценки, без да има задължения и отговорности.

Защо поискахте шест депутатски имунитета за един ден?

Не съм целил някакъв пропаганден ефект с това. Напротив, прецених че точно такъв ефект би се постигнал, ако шест искания се внасят ден след ден в рамките на седмица. Искането на снемане на имунитет не е равносилно на обявяване на народния представител за виновен. Имунитетът не позволява провеждането на каквито и да е действия по разследване, независимо от постъпилите данни и сигнали. Например по отношение на депутата Димитър Михайлов, бивш управител на лечебно заведение, постъпи справка от СДВР, с конкретни твърдения за сключени от него неизгодни за болницата договори за доставки на лекарства, довели до задължения от близо 24 млн. лева. В прокуратурата бяха изпратени и копия от тези договори, както и от свързани с тях документи. При това положение, няма друга възможност освен искане до Народното събрание. Без снет имунитет разследване не може да започне.

А Веселин Марешки и Елена Йончева – според тях исканията са по политически причини?

Когато делото влезе в съд, ще стане ясно дали искането относно г-н Марешки и неговите колеги е свързано с политическата му дейност и с позицията, която заема парламентарната група на „Воля“ при едно или друго гласуване в Народното събрание. Мисля, че яснота по този въпрос ще внесат показанията на свидетелите – собственици на аптеки, спрямо които е бил упражняван натиск за „търговско преподчиняване“. Така стоят нещата и с народния представител Елена Йончева.

Елена Йончева и БСП видяха в искането и политическа атака, и схема за сплашване и репресия. Твърдения за това, че тази схема е свързана с активната ѝ позиция (сигналите за граничната ограда), както и с готвено разследване – „бомба“, свързана с катастрофата до Своге.

Не мога да коментирам позицията на БСП. Ще кажа само, че тя е обяснима, като политическа реакция в защита на член на парламентарната им група. Действията по разследването установяват предварителната подготовка по избор на определена офшорна компания от нейния собственик (а той притежава доста офшорки), за участие в учредяването на „Офроуд“ ООД, в съдружие с еднолично дружество, собственост на г-жа Йончева.

Установяват средствата, които офшорната компания внася във фонд „Резервен“ на новото дружество, както и техния произход. Най-после, те установяват за какви цели и в какъв размер се е разпореждала с тези средства управителят Елена Йончева, включително и месечната ѝ заплата. Да, сигналът е подаден от политически опоненти на Елена Йончева, но може ли това да обоснове непредприемане на проверка по него? По същия начин сме процедирали по сигнала, подаден от нея с твърдения за злоупотреби при изграждането на граничната ограда. По него е възложена проверка на ДАНС и според представения подробен доклад е налице значително и необосновано завишаване на проектните стойности на граничното съоръжение, което е довело и до нереално високо заплащане на договорените строителни работи. Последва образуване на досъдебно производство и назначаване на експертиза, която в момента се работи и в трите области – Бургас, Ямбол и Хасково. Ако експертите потвърдят изводите в доклада от предварителната проверка на ДАНС, очевидно ще има обвинени длъжностни лица. Що се отнася до публично оповестения констативен протокол за състоянието на пътя Своге – София, ако това е „бомбата“, може би ще разочаровам някого. От 29 август 2018 г. този протокол в оригинал е сред материалите по делото. Предаден ни е и в няколко копия и от разпитани свидетели, сред които началникът на РПУ-Своге и кметът на тази община.

Кажете нещо, докъде стигна прокурорското разследване за катастрофата край Своге?

Веднага след катастрофата казах, че работата ни ще бъде концентрирана върху три основни направления и възможни причини за тази трагедия – поведението на водача на автобуса, изпълнението на задълженията на фирмата превозвач и състоянието на пътя. Досега има доказателства за виновно поведение на водача, който е обвиняем. Автобусът не бе преминал задължителния технически преглед към момента на произшествието, но експертиза установи фактическата му пълна изправност.

Готови са заключенията на експертизите за състоянието и начина на изпълнение на пътната настилка, както и за състоянието и якостта на мантинелата. Събран е значителен обем документи относно предишни произшествия и множество констатации и сигнали за опасен път. В кратък период от време предстои решение на наблюдаващите прокурори относно привличане към наказателна отговорност и на други лица. Ще си свършим работата по това дело. Тя не може да върне загиналите, но справедливост и възмездие трябва да има.

А за убийството на Виктория Маринова, как върви това разследване?

Последният ми разговор с наблюдаващ прокурор по това дело бе преди два дни. При разпитите обвиняемият е направил признания и относно осъщественото изнасилване. Извършва се негово съдебно-психиатрично изследване, като имам всички основания да считам, че досъдебното производство ще приключи в срок.

А какво мислите за отзвука и коментарите по повод на това престъпление?

Това брутално и изключително жестоко убийство постави на изпитание целия разследващ и експертен потенциал, с който МВР и прокуратурата разполагат. В същото време то задейства сценарий, чиято основна теза бе „В България убиват журналисти, които разследват злоупотреби с еврофондове“. Този сценарий не бе случаен, нито бе плод на някакво злощастно стечение на обстоятелствата. България бе атакувана и очернена пред всички възможни европейски институции и чужди медии, и то от… българи, с ясното съзнание, че в основата на действията и писанията им е неистина и клевета. Когато фактите станаха публично достояние, същите сценаристи и изпълнителите им едва успяха да прикрият разочарованието си – че убийството е разкрито и то няма никаква връзка с професията на жертвата. Спомням си израженията на лицата на чуждестранните дипломати при срещата на премиера с тях, в която участвах заедно с министър Маринов, когато точно това бе казано ясно и на глас. Спомням си и мъдрите приказки, че убийството разкрило огромния дефицит на доверие в нашите институции. Нито един от изреклите ги, сред които имаше и държавни мъже, не намери думи за благодарност, когато истината излезе наяве – не към МВР и прокуратура, не към министър и главен прокурор, а към полицаите, прокурорите и експертите, които пряко осъществиха разследването, при тази обстановка и при този натиск. Тъжно, но и много срамно.

А разследването срещу Иво Прокопиев – той твърди, че е обвинен заради издателската си дейност, иска международно наблюдение по това дело?

Ще го кажа така – „Каолин“ и „Алфа финанс“ не са „Капитал“ и „Дневник“. Г-н Прокопиев е и издател, но не е само издател, а има много странични и отделни бизнес начинания. Предмет на разследване са сделки и финансови средства, които нямат нищо общо с издателската дейност и чието начало е приватизацията на държавно предприятие. Когато обвинението по това второ дело е било предявено, не последва и дума от г-н Прокопиев. Изявления от него за атаки срещу медиите му бяха направени след около два месеца – едва когато това обвинение стана публично известно. Друго не коментирам – всеки обвиняем е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда и има право да упражни всички средства, с които разполага в своя защита. Ако притежава медии – ползва и тях.

А другото шумно дело напоследък – разследването в ДАБЧ?

Няма да коментирам разследването – мисля, че достатъчно факти по него бяха оповестени. Ще си позволя едно лично мнение относно тази агенция. В този вид с тези правомощия, свързани с придобиване на гражданство от българи, живеещи в чужбина, агенцията сама по себе си е генератор на корупционни практики. Това е нещо подобно на „Автомобилна администрация“ – разследване след разследване, нови и нови обвинения и всичко се повтаря пак и пак. И моят въпрос е – защо е необходимо изобщо тази агенция да участва в процеса по кандидатстване за българско гражданство? Има Закон за българското гражданство, има Закон за българите, живеещи извън Република България… Достатъчно е тези процеси да се развиват между Министерство на правосъдието и президент. Ако има такава агенция, нека тя се занимава само с дейности като образование, култура и подпомагане на сънародниците ни навън, но не и с каквито и да е административни дейности, свързани с придобиване на българско гражданство. Това не е толкова трудно осъществимо, защото статутът на ДАБЧ се определя с постановление на Министерския съвет. Това не е и толкова невъзможно, стига на ДАБЧ да не се гледа като на апетитна част от коалиционно споразумение.

Главният прокурор и президентът поискаха обявяване на противоконституционност на Закона за частната охранителна дейност – в частта му относно „охрана на урбанизирани територии“. Съвсем скоро бяха приети изменения в закона, които отмениха тази възможност. Удовлетворява ли ви това решение на Народното събрание?

Причините да отправя искането до Конституционния съд мога да обобщя така – опазването на обществения ред в населените места е задължение на МВР и то не може да се отдава като на концесия. Ако допуснем частна охрана на урбанизирани територии (а това са градове и села), няма да има каквато и да е пречка фирмата, в която е „консултант“ Митьо Очите, да поеме охраната на Несебър и Слънчев бряг съвсем законно, по договор. Вярно е, че управляващите проявиха разум и тези разпоредби отпаднаха. Странното е, че това стана с изменения, добавени „в движение“ към Закона за правната помощ. Още по-странно е, че с преходна разпоредба запазиха действието на всички издадени междувременно лицензи за охрана на урбанизирани територии, както на вече подадените заявления за това. От директора на Главна дирекция „Национална полиция“ съм изискал списък на всички охранителни фирми, които са се възползвали от тази привилегия. Защото да отмениш възможността за частна охрана на градове и села за в бъдеще, но да запазиш действието на такива лицензи за периода от приемането на тези разпоредби до сегашната им отмяна, означава или недоглеждане, или лобизъм.

Какво предстои? Кои ще са бъдещите разследвания, арести за интересни лица?

Предстои всичко онова, за което има доказателства и основания по закон.

*Интервюто препечатваме от в-к „24 часа“

Менда Стоянова обяви сензационна новина за цената на „Гражданска отговорност“, ветото на президента Радев и пенсиите

„Гражданска отговорност“ няма да поскъпва. тази сензационна новина обяви председателят на Комисията по бюджет и финанси в НС Менда Стоянова в интервю пред в. Труд. Тя поясни още, че се подготвят текстове,които да ограничат възможността да се търсят обезщетения от разширения кръг. 

Ето какво още каза Стоянова:

– Г-жо Стоянова, смятате ли, че с решението да сложите лимит от 5000 лв. обезщетение за роднини от поширокия кръг на загинали в катастрофи, успяхте да успокоите недоволните собственици на автомобили?

– Надявам се, че напрежението е свалено. Основните атаки бяха затова, че се оценява мъката от един загубен живот на 20 000 лв. Аз мисля, че и на 200 000 лв. и на 300 000 лв. да я оцениш, мъката на една майка за загубеното й дете няма финансови измерения. Вярвам, че решението ни да няма лимит за близките от най-тесния кръг е добро. Слагаме таван на обезщетенията до 5 000 лв. на разширения кръг лица – роднини или близки, които са емоционално свързани със загиналото лице в катастрофа. По този начин се опитваме да балансираме, така че решението на ВКС да не доведе до вдигане размера на „Гражданската отговорност“. Искам да подчертая, че говорим за лимитиране на обезщетения за причинени болка и страдание на починало лице.

– Как ще коментирате твърденията на юристи, че въвеждането на лимити противоречи на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, където се посочва, че неимущетвени щети се определят само от съда, по справедливост?

– Таваните, които слагаме са временни, в закона има текст за изработване на методика, която да даде критерии за определяне на имуществени и неимуществени обезщетения. Подобна методика ще уеднакви практиката и ще я постави в определен коридор. Разбирам реакцията на адвокатите, защото става въпрос за адвокати, които защитават пострадали или роднини на загинали при катастрофи. Всякаква методика или таван би ограничила възможността на тези адвокати да вземат големи хонорари. Надявам се, че липсата на лимити за най-близкия кръг от роднини на загинали при ПТП-та все пак ще запази бизнеса на тези адвокати, които се хранят от този бизнес и бяха едни от най-гласовитите срещу таваните на обезщетенията..

– Методиката не е ли работа на Комисията по финансов надзор (КФН) и какво са правили досега? Защо не са създали въпросната методика, след като проблемите не са от вчера?

– Методиката ще бъде изработена от КФН заедно със социалното министерство, с министерството на здравеопазването. В работната група ще бъдат включени юристи от ВКС, от адвокатската колегия… Подобни методики има в доста страни от ЕС, някои сега изработват подобни правила. Аз не бих поставила така остро въпроса

– Защо са спали досега от КФН, та няма такава методика?

Всяко нещо трябва да дойде с времето си, когато всички са узрели за решението. Виждате, че и сега има противници на създаването на подобна методика.

– Знаете ли с колко ще се увеличи „Гражданската отговорност“, защото независимо от лимитите кръгът на лицата, които търсят обезщетения е разширен?

– Кръгът е разширен, таванът е доста по-нисък от сумите, който се присъждат за причинена болка и страдание от съдилищата – в момента средното обезщетение е около 118 000 лв. Вече има три дела след тълкувателното решение на ВКС за разширяване на кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение. Сумите, които са присъдени с решение на първа инстанция са около 50 000 – 60 000 лв. на човек. Става дума за братя и братовчеди. Това вече е факт, а не хипотеза. Проблемът е, че ако тези текстове за разширения кръг работят за случаи на ПТП с петгодишна давност, тогава дори при този по-нисък лимит има основание да се иска застрахователите да направят допълнително провизиране, т.е. заделяне на суми за бъдещи искове, независимо от това, че тези искове може и да не се реализират в посочените размери. Според европейска директива застрахователите са длъжни да обезпечат подобни искове и да имат пари, с които да ги платят.

– Не разбрах с колко ще поскъпне „Гражданска отговорност“.

– „Гражданска отговорност“ няма да поскъпне, защото ние подготвяме текстове, които да ограничат възможността да се търсят обезщетения от разширения кръг роднини за вече приключили случаи. – За пет години назад ли? – Да, точно така. И тогава би трябвало размерът на „Гражданската отговорност“ да не се повлияе от решението на ВКС за разширения кръг роднини.

– Президентът наложи седмо вето, този път върху промените свързани със старите автомобили. Ще се съобразите ли с мотивите му?

– Ще отхвърлим ветото на президента. Той наложи вето по четири пункта от закона. За мен мотивите му не са достатъчно силни, за да ни накарат да се откажем от досегашната си позиция. Разбирам, че той иска да се хареса със своя популизъм – „разбирате ли, мисля за бедните хора“ и т.н. Но в текстовете няма противоконституционност и данъците трябва да се плащат от всички български граждани, като се държи сметка както за мощността на автомобила, т.е. колко скъп е той, така и затова как той замърсява околната среда и колко е опасен за останалите участници на пътя като технически характеристики.

– След като основния ви мотив е чистотата на въздуха защо не изключихте автомобилите с газови уредби?

– Първо, те не работят само на газ, а и на бензин или дизел. Второ, ако изключехме онези, които са само с фабрични газови уредби, нямаше да бъде справедливо. Ако изключим и онези, които са с допълнително поставени газови уредби, това няма как да се контролира. Щеше да стане както с катализаторите – декларираш че имаш, а всъщност нямаш или имаш, но не работи. Когато се прави един данъчен закон, трябва да се мисли от една страна за справедливостта, а от друга страна, за възможността той да работи и да бъде събиран данъка. Ако един данък не може да бъде администриран от общинската администрация, той просто няма да влезе в бюджета. Затова се спряхме на екологичната категория, която гарантира, че автомобилът има такива технически параметри, които не дават отражение върху околната среда.

– Не беше ли по-логично, вместо да се вдигат данъците за стари автомобили, да се наложат високи екологични такси за вноса на стари автомобили?

– Подобно решение щеше да доведе до повишаване на цената на старите автомобили и щеше да предизвика същата реакция, че ограничаваме възможността на по-бедните хора да купуват по-евтини автомобили. Има много варианти, но всеки един от тях в крайна сметка трябва да бъде платен от този, който замърсява околната среда и е опасен на пътя за останалите. Подчертавам, че увеличението е малко. Старите автомобили бяха и ще продължат да бъдат с най-ниския размер на данък. Увеличението ще го изберат общините, а коефициентът е от 10 до 30 %. минималното увеличение от 10 % не представлява никакъв финансов проблем. Ако за вашата кола сте плащали 100 лв. данък, сега ще плащат 10 лв. повече. Нали разбирате, че поскъпването е с по-малко от лев на месец?

Прочети повече тук…

Усещането за общност е най-ценният капитал на троянци

– Г-жо Михайлова на 14 октомври ще отбележите знаменателен юбилей – 150 години от основаването на Троян. Кои са главните инициативи, посветени на тази годишнина?
– Посветихме на юбилейната годишнина изграждането и обновяването на 15 общински обекта. Сред тях са най-значимите ни културни обекти – Музея на приложните изкуства, Народното читалище „Наука“, Художествената галерия „Серякова къща“. Реконструирахме изцяло и сградата на общината. С изцяло нова визия е центърът за обслужване на гражданите. Приключваме с изграждането на нов малък кооперативен пазар, стартира и изграждането на дневен център за деца с увреждания.
Само тази юбилейна инвестиционна програма е за около 8 млн. лв.
– Сравненията между началото и днешния ден на Троян, като че ли са неуместни. Но все пак бихте ли илюстрирали бурното развитие на града в последните години с няколко факти и цифри?
– Най-радостното е, че през последните 6 години, в които аз съм кмет, безработицата спадна почти двойно – от 7,2% на 4,4%.На практика незаети хора в община Троян почти няма. Много висока е и инвестиционната активност в общината. Ще посоча само два факта в подкрепа на тази тенденция: през тази година строителните разрешения, които сме издали, и въведените в експлоатация обекти са се увеличили двойно в сравнение с миналата година. Средствата, които вложихме в подобряване на общинската инфраструктура, изграждането и обновяването на различни обекти само от европейски програми за тези 5-6 години надхвърлят 70 млн. лв. И мога съвсем отговорно да го кажа – тези средства са усвоени по един почтен и добросъвестен начин в интерес на гражданите. Искам да спомена и един друг, много радостен факт – за пръв от 15 години през 2017 г. новородените бебета в Троян надхвърлиха цифрата 300.
– Съвсем наскоро на Есенния технически панаир едно от емблематичните троянски предприятия – „Елпром“- получи 4 златни медала и то за иновативни в световен мащаб изделия. Имате ли някакви, само Ваши секрети в подкрепата и стимулирането на бизнеса в общината?
– Стараем се да поддържаме работещи и ефективни контакти с местния бизнес. Правим го с взаимното разбиране, че само заедно, местна власт и бизнес, можем да постигаме успехи.
С тази цел създадохме един много добър модел на взаимодействие – Консултативен съвет на бизнеса. Това е обществен, доброволен орган в помощ на кмета, в който обсъждаме най-важните въпроси и проблеми на общинската политика – бюджет, местни данъци и такси, инвестиции, административно обслужване, т.е. всичко онова, което създава благоприятна среда за бизнеса. Значително подобрихме инфраструктурата в бизнес-зоните в града, подкрепяме изцяло нововъзникващи фирми и производства.
Община Троян беше една от първите, която въведе комплексното административно обслужване, работим много активно и за бъдещото електронно управление.
– Кои са личностите, оставили трайна диря в развитието и утвърждаването на Троян като един от най-будните български градове ?
– Този дълъг списък от умни и предприемчиви троянци винаги започва с името на Иван Хаджийски, първият български социолог, описал бита и душевността на българския народ по един неповторим начин. Историята помни още редица троянци, оставили трайна диря в живота на общината и на България. Един от тях например е Калчо Хаджикалчов, виден български дипломат, с голям принос за постигане на независимостта на България. Васил Цвятко пък, съборил своя дом, който пречел на трасирането на важна улица, и така дал личен пример на троянци в изграждането на новия, модерен град. Няма да пропусна и името на Димитър Гемиджийски, кмет на Троян, въвел новото, модерно градоустройство, с пословична любов към града.
– Има ли специални инициативи, посветени на тези умни и предприемчиви люде в юбилейната година?
– В последните години троянци възродиха традицията на дедите си – да дават от себе си за просперитета и прославата на своя град. Паметниците и паметните знаци за увековечаване на тези видни личности изграждаме изцяло с лични средства, които набираме в различни благотворителни кампании.
Миналата години изцяло възобновихме Паметника на загиналите във войните. Храбрите троянци, воювали в състава на 34-ти Троянски полк, са се отличили особено в Дойранската епопея и много от тях са оставили костите в тази битка за Отечеството.
Тази година отново с дарителски средства изградихме паметник на генерал Владимир Вазов. И двете дарителски кампании бяха проведени с активното участие на един виден български дарител – проф. Иван Гаврилов. В навечерието на тазгодишния празник открихме барелеф на акад. Ангел Балевски, изтъкнат български учен, оставил трайна следа в историята на БАН като неин дългогодишен председател.
– Кое според вас обединява тези умни и предприемчиви люде и днешните троянци ?
– Най-важното наследство, което ценим и съхраняваме и днес е усещането за общност, така характерно за нашите предци.
Това единение ни позволява, независимо от политически, верски, социални и други различия, да бъдем заедно и да работим усърдно за развитието на града и общината. Това, според мен, е най-ценният капитал на троянци, който ще предадем и на следващите поколения.
Нашите предци са били предприемчиви люде, които са намирали верни отговори на трудни решения. Мисля, че това важи с пълна сила и за днешните лидери и стопани на града и общината.
– Неотдавна премиерът Борисов даде за пример взаимодействието между централната и местната власт в Троян за развитието на града. Каква е рецептата ви за този синхрон между един кмет от опозицията и изпълнителната власт?
– Рецептата е много проста. За да се докаже и да успява, един кмет от опозицията трябва да работи с много повече професионализъм и експертност, да влага двойно повече усилия. Троян има значителни инвестиции от различни финансови източници, най-вече европейски. Но не е получил и стотинка даром, без правила и ясни критерии. Ние просто сме длъжни да представяме безспорни, доказано добри проекти,за да издържат и на най-строгата оценка.
– Какво бихте посъветвали онези, които правят голямата политика в държавата?
– Да се вгледат в примера на троянци. Да работят не за разделение, а за изграждане на чувство за общност. Да подкрепят и стимулират предприемчивостта на българите.
– Кои ще бъдат акцентите на вашата работа като кмет през последната година на вашия мандат?
– Ще продължим изграждането на общинската инфраструктура. След като изцяло обновихме водоснабдителната и канализационна мрежа, усилията ни ще бъдат насочени към обновяване на улиците в града и общинската пътна мрежа между селищата в общината. Имаме да решаваме тежки проблеми по пълноценното събиране и оползотворяване на битовите отпадъци в общината и това ще бъде един от приоритетите ни в последната година на нашия мандат.
Разбира се, ще продължим да подкрепяме развитието на бизнеса, образованието, културата и спорта в общината.
– Имате ли желание да се кандидатирате за кмет на Троян трети мандат? От какво ще зависи избора ви?
– Рано е да давам отговор на този въпрос. Изборът ще зависи най-вече от моята самооценка доколко полезна съм била на моята община и на хората в нея. Длъжна съм да направя конкретен и много честен анализ доколко успешна съм била в поставянето на целите и тяхното изпълнение в интерес на гражданите. Едва тогава ще взема моето решение дали да се кандидатирам или не.

 

Матей Бонев, standartnews.com

TroyanPress.com 2018-08-31 20:50:41

КАК СЕ ПРЕВЪРНАХТЕ В ЛЕГЕНДА В МАШИНОСТРОЕНЕТО, КАКВА Е ВАШАТА ФОРМУЛА ЗА УСПЕХ В БЪЛГАРСКИ УСЛОВИЯ И КАКВА Е ВАШАТА МОТИВАЦИЯ?

Без историята, която имаме зад гърба си, нямаше да е възможно това, което имаме днес… Днес ние сме сред пионерите и световен лидер в четвъртата индустриална революция. Това е безспорен факт, но темповете, с които се развиват технологиите, изискват компании като „Елпром Троян” да гледа не 10, а 100 години напред. Това ни прави лидер и визионери в бранша. Днес ние сме готови за следващия скок, който официално предстои през 2020 г. в Дубай, това е старт на петата индустриална революция – „Индустрия 5.0”.

Мнозина се питат какво ни движи напред, отговорът е кратък – това са хората. Всички тези хора, които променят света, днес и завинаги, вече повече от 70 години стоят зад името „Елпром Троян”, това са визионерите. Това е нашата история. Това са инженери, конструктори и всички, които се наричаме просто елпромци. Троянци са будни и предприемчиви хора, а Елпром в българския език е нарицателно и означава електрическа промишленост – както Винпром е нарицателно за винарска промишленост. Когато се спомене името Троян, хората неминуемо го свързват с образите на „Елпром Троян” със своите електромотори, „Винпром Троян” със Троянската сливова ракия, Троянската керамика и троянските мебели, произвеждани от заводи като “Хемус”.

Страхотната идея, мотивацията, упорството и малко късмет са формулата за постигане на върхове и реализиране на мечти и проекти. Искам градът ни да се развива, младите хора да намерят реализация в Троян. Мечтая „Елпром Троян” да продължава да бъде гиганта, какъвто е бил – международно признат с продукцията си лидер. Хората, работещи в завода, са определящи за прогреса ни. Те пионерите, елпромците, трасираха пътя на машиностронето в България и завинаги останаха в историята като такива. Те бяха първите и ще останат първи носители на големите промени. Те направиха възможна втората индустриална революция (Индустрия 2.0), за да може „Елпром Троян” да стане лидер в Индустрия 3.0 в България и на Балканите, а днес „Елпром Троян” да е символ и на Индустрия 4.0. на световната сцена.

Цялото интервю със собственика на Елпром Троян Младен Мондешки може да прочетете в първия брой на новото издание на Bulgaria Business Review – Списание за икономика и политика. 

Катарина Вингърт: Най-добрата екскурзия с училище, която съм имала

* „Мисля, че точно реката прави Троян толкова приятен. Тя е важна“
 * „Вътре всички къщи и апартаменти са много приятни, но като застанеш пред тях, си мислиш: „Не е възможно да живееш там”
 
Мария Ковачева
Взето назаем

От 8-ми до 15 юни троянското СУ „Св. Климент Охридски“ посрещна група от побратимения с Троян немски град Елванген. Поредно гостуване по линия на междуучилищния обмен, който редува пътувания на наши ученици до Елванген и на немски – до Троян. Групата се водеше от двама млади учители – Мартин Кайзер, преподавател по изобразително изкуство и география, който идва за втори път тук, и Катарина Вингърт, преподавател по математика и физика. Мария Ковачева от 9. клас взе интервю с…