Архив на категория: интервюта

Емил Радев: Най-сетне Европа ще сложи край на двойния стандарт при храните

Eфектът от Брекзит е нарастваща подкрепа за ЕС от други страни, казва в интервю за „Монитор“ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ в европарламента.

– Г-н Радев, двойният стандарт влиза в пленарната зала на Европейския парламент след по-малко от две седмици. Ще бъде ли прекратена най-сетне практиката да се продават идентични стоки с различен състав в Европа?

– Точно така. След две седмици, на последното пленарно заседание на Европейския парламент за този мандат, ни предстои да гласуваме в пленарна зала споразумението за засилено и по-добро прилагане на законодателството за защита на потребителите, което се занимава и с проблема с двойните стандарти на продуктите. Основните промени, които трябва да отбележа, са по отношение на въвеждането на ефективни санкции и ясни правила за справяне с проблема с разликите в качеството на продуктите или т. нар. двойни стандарти. Именно за това се боря вече от няколко години в европарламента. Знаете, че по мое предложение миналата година бе одобрена нова европейска програма, която да се бори с разликите в качеството на храните. Новите разпоредби, които се надявам да одобрим и в пленарна зала, уточняват, че предлагането на пазара на продукт, претендиращ, че е еднакъв със същия продукт в други държави-членки, когато в действителност тези стоки значително се различават по съставки или характеристики, ще представлява заблуждаваща търговска практика. В този смисъл ще бъде и наказуемо от закона и търговците повече няма да могат да заблуждават потребителите. На практика това ще означава, че ако стока от една марка в Австрия или Германия например се различава от същата стока на същата марка в България или Румъния, и тези разлики не се дължат на изисквания на националното законодателство, то съответният продукт не може да бъде продаван като идентичен. Търговците ще бъдат задължени да предоставят и ясна информация за всеки един продукт, както и за неговото съдържание и съставки, така че потребителите да бъдат добре информирани.

Също така настоях и за въвеждането на сериозни санкции при установяване на нарушения на законодателството за защита на потребителите. С окончателното гласуване на споразумението тези санкции вече ще бъдат факт. Националните органи за защита на потребителите ще разполагат с правомощията да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по един координиран начин, а максималната глоба във всяка държава членка ще бъде не по-малко от 4% от годишния оборот на търговеца за предходната година. В рамките на две години от приемането на тези промени Европейската комисия се задължава да направи преглед за ефективността на мерките и при нужда да предложи те отново да бъдат засилени. Всичко това ми дава надежди, че Европа най-накрая ще сложи край на двойните стандарти на продуктите, продавани на различните пазари.

– При кои храни и напитки е най-сериозен проблемът?

– Проблем има при почти всички стоки – не само хранителни, но и стоки за дома, почистващи препарати, козметика и др. Интересното е, че допреди няколко години Европейската комисия категорично отричаше въобще да има двоен стандарт при храните и напитките, а производителите се оправдаваха с различните вкусови предпочитания на населението в различните страни. В този смисъл за нас в Европейския парламент и за мен лично е изключителна победа фактът, че ЕК най-накрая призна, че наистина съществува двоен стандарт между продаваните стоки в различните части на Европа.

По отношение на въпроса при кои храни има най-голям проблем – съществени разлики има при бебешките и детските храни например, където се наблюдава разлика в качеството, а също така и по отношение на количеството на използвано олио, в шоколада, като в Източна Европа често в него няма истинско какао, натуралните сокове, които при нас не са натурални, газираните напитки, в които при нас имаме използване на фруктозо-глюкозен сироп, вместо захар, козметиката, перилните препарати, при които имаме по-слаба изпираща формула и други. Почти няма сфера, в която да не се забелязва разлика в качеството на продуктите. В някои случаи говорим за разминаване в рамките на 90% от съставките, което е недопустимо, а скоро ще бъде и незаконно.

– Беше одобрена програмата ви за борба с двойния стандарт при храните за 1,3 млн. евро. Ще бъдат ли правени тестове на самите продукти, как ще процедирате?

– Отпуснатите средства ще бъдат използвани, за да финансират общоевропейски проучвания, целящи установяването на съществуващи нередности, като нелоялни търговски практики, продукти с еднаква опаковка, но различно съдържание, а много често и несъпоставими цени, различно третиране спрямо потребителите от различните държави-членки и пр. В това се изразява и важната роля на мащабните изследвания, които предложих, за да може по категоричен начин, за всеки конкретен случай, да се докаже, че има несъответствие в качеството на продукта. Тези изследвания ще включват и тестове на самите продукти, като те ще бъдат провеждани по методология, разработена от Европейската комисия.

– Коя страна всъщност е с най-много сигнали, свързани с този проблем? Българите впечатляват ли се от състава на храните и че има разлика с тези в Западна Европа?

– Не бих могъл да кажа къде има най-много оплаквания, свързани с двойните стандарти, защото такива се наблюдават в абсолютно всички държави от Централна и Източна Европа. Проблемът наистина е много сериозен и не е само български. Прави ми впечатление, че вече все повече хора се интересуват от това какво купуват, какви съставки има в продуктите, съпоставят неща, купени в Западна Европа и същите продукти, но закупени у нас. Разбира се, несъответствията им правят впечатление, тъй като по презумпция продуктите трябва да се напълно идентични – еднакво съдържание, еднакво качество, еднакви цени.

Всъщност благодарение на многобройните сигнали не само у нас, но и на пазарите в останалите държави от Централна и Източна Европа, проблемът беше идентифициран и за моя голяма радост успяхме да го вкараме в дневния ред на Европа.

– Другата важна тема е Брекзит. Вчера тя отново беше на дневен ред в европарламента. Озоваха ли се в задънена улица британците и какво ще последва от всичко?

– Темата Брекзит наистина е важна – от две години е в дневния ред на Европейския съюз, но мисля, че никой не можеше да предвиди случващото се в момента. Реално виждаме огромно вътрешно разделение при консерваторите и най-вече липса на план.

Когато бе проведен референдумът, за който се доказа, че е бил проведен при нарушени изборни правила, никой политик-поддръжник на Брекзит не обясни на обикновените хора реално какво означава това решение, какви ще бъдат последствията върху техния живот. Никой нямаше план за преговори, както и никой нямаше план за развитието на Обединеното кралство след излизането на страната от ЕС. Проблемът е, че индикативните гласувания от последните дни показаха, че и сега никой няма ясен план. Единственото ясно е, че малко депутати подкрепят постигнатото споразумение с ЕС. Тереза Мей заяви преди два дни, че ще иска от европейските лидери ново удължаване на член 50, но така, че Брекзит да се случи преди европейските избори. В същото време обаче чуваме гласове от различни столици, че е нужен ясен план за това какво иска да постигне страната по време на този нов период на удължаване. Така, че в момента никой не знае точно какво ще последва от всичко. Според мен се увеличават шансовете за Брекзит без сделка, което означава, че няма да има преходен период. За българските граждани в Обединеното кралство това означава, че те веднага трябва да подадат документи за установен статут, за да могат да бъдат гарантирани правата им. Относно ефекта на Брекзит върху българската икономика бих казал, че като страна не сме толкова свързани с британската икономика, така че Брекзит няма да бъде силно сътресение, каквото ще изпитат Белгия, Холандия и Франция, например. Но все още има време до 10 април, когато ще се проведе извънредният Съвет, и британците винаги могат да ни изненадат.

– Ще окаже ли влияние това на предстоящите европейски избори?

– Най-голямото влияние, което оказва Брекзит в момента, е че много хора в Европа виждат какъв хаос настъпва, как обещанията на популистите са реално без покритие, как тези хора нямат план за управление. В резултат се повишава подкрепата за Европейския съюз в най-различни страни из Европа. Това определено е положителен ефект.

Притеснително е ако Великобритания реши да не участва в Европейските избори, дори ако има дълго удължаване на срока за излизане, защото това може да постави под въпрос легитимността на изборния процес, състава на новия парламент, както и решенията, които той ще взима. Така че трябва да се намери такова решение, което да не блокира работата на новия Европейския парламент.

– Има публикации в чуждата преса, където се твърди, че заети в изготвяне на листите си, кандидатите са се дистанцирали от обещаното обсъждане на миграционния въпрос, така ли е?

– Това не е вярно. Обсъжданията на миграционния въпрос продължават, като например в момента тече обсъждане на реформата за връщането на мигранти обратно в техните родни страни. Аз лично внесох изменения, така че този процес да бъде забързан и да стане по-ефективен – в момента по-малко от 40% от нелегалните мигранти биват връщани в страните им на произход, което е недопустимо като статистика. Освен това току-що бе постигнато споразумение за подсилване на Европейската гранична и брегова охрана, която предвижда повече европейска подкрепа за връщането на мигранти, както и създаването на корпус от 10 000 европейски гранични полицаи до 2027 г. За съжаление мое предложение Европейската гранична и брегова охрана да връща нелегални мигранти от трета държава, като Либия или Тунис, обратно в тяхната страна на произход, с цел намаляване на миграционния натиск към Европа, бе отхвърлено с гласовете на социалистите и либералите. Не на последно място, наскоро като докладчик от страна на Европейската народна партия се противопоставих на идеята за създаване на бежански лагери в рамките на Европейския съюз и моите колеги ме подкрепиха. По този начин прекратихме опити за предоставяне на средства на фондовете „Вътрешна сигурност“ и „Миграция и убежище“ за създаването и поддръжката на такива т. нар. „контролирани центрове“.

Иванка Ковашка: „Обидно е!“

* „Преди 5-6 години започна работа в болницата, от Пловдив дойде като рехабилитатор. Работи 3 месеца, а заплатата му – на ден по
 5 лв. и 60 стотинки?!”
Сблъсъци
Иванка Ковашка
Иванка Ковашка е химик и работи в клиничната лаборатория на троянската общинска болница (МБАЛ – Троян). На 21 март тя бе сред протестиращите на троянския площад медицински специалисти по здравни грижи. Чуйте защо бе там и какво сподели пред Т21.
СИНЪТ ми преди 5-6 години започна работа в болницата, от Пловдив дойде като рехабилитатор. Работи 3 месеца, а…

Преслав Кулеков: За последните няколко години успях да развея българското знаме от най-високото място на почетната стълбичка

–  КАК ПРЕМИНА ЗА ВАС 2018Г. И ОЦЕНКАТА ВИ ЗА НЕЯ?
– Тази година е една от най-успешните в моята спортна кариера. Успях да спечеля абсолютна титла, както на европейското, така и на световното първенство, с което станах първият състезател, който ги е спечелил в една календарна година.

– КАКВА Е ЦЕНАТА НА УСПЕХА?
– Много труд, лишения и саможертви. Както в други спортове, така и в Комбат Рестлинг, парите идват от спонсори,но най-вече от джоба на състезателите, с което ние лишаваме собствените си семейства в името на победата.

– А БИХТЕ ЛИ МИ КАЗАЛИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА САМАТА ДИСЦИПЛИНА КОМБАТ РЕСТЛИНГ?
– Това е микс от борба, джудо и самбо. Води своето начало от Япония. Победата може да бъде чрез отказване на противника или по точки. Позволени са всички ключове и задушаващи похвати от самбото и джудото.

– ВЪПРЕКИ РЕЗУЛТАТИТЕ ВИ НЕ ПОПАДНАХТЕ В АНКЕТАТА ЗА СПОРТИСТ НА ТРОЯН 2018Г. ЗАЩО? 
– Може би не съм направил достатъчно, за да попадна в нея, но доколкото разбрах в нея участвали само посочени от определени спортни клубове състезатели. Другото, което прави впечатление е неясният и непрозрачен регламент.

– ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ ОБИДЕН?
– Моята мотивация никога не е била наградите и материалните облаги, а чувството за изпълнен дълг пред родината. За последните няколко години успях да развея българското знаме от най-високото място на почетната стълбичка, в 5 различни държави на 3 континента. За мен е чест да показвам пред целия свят силата и духа на Балкана.Тази година по мое настояване и годишнината от обявяването на Троян за град, екипите на националният отбор бяха със знамето на 34 пехотен полк на гърдите.

– ВИДЯХ НЯКОЛКО ПЛАКАТА С ВАС ОТ КЪДЕ СА?
– Тези, които са тук са от шампионата на Азия и Европейското тази година, явно имам и почитатели щом ме слагат по плакатите.

– РАЗБРАХ, ЧЕ ИМАТЕ ИНТЕРЕСЕН ПРЯКОР В СПОРТА.
– Така е. Миналата година по време на срещата ми с канадски противник, неговият треньор извика „Атакувай губиш“, а той отговори „ Не мога да му направя нищо това е голяма българска мечка“ .

– КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ ЗА СЛЕДВАЩАТА 2019 ГОДИНА?
– Здраве и късмет, другото се постига с труд и желание.

Докладът на EK срутва опорните точки за ретроградността на прокуратурата*

Г-н Цацаров, докладът на Европейската комисия по т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) от 13 ноември т.г. за първи път, поне по мои спомени, е положителен за България и се казва, че ако продължава така, вероятно ще отпадне наблюдението до края на мандата на тази комисия. Това е безспорно добра оценка за прокуратурата, но как мислите, добре ли ще е наблюдението да спре?

Този механизъм действа вече близо дванадесет години. За това време е имало остри критики от страна на ЕК, периоди на реформи и на относително „затишие“ на реформите, както и опити за ползване на всеки пореден мониторингов доклад като инструмент за постигане на вътрешнополитически цели в споровете между управляващи и опозиция. Трябва обаче да признаем безспорната роля на механизма за сътрудничество и проверка за реформите у нас, особено за това, което се случи на територията на съдебната власт. Конституционната реформа, разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, измененията в НПК са все промени в правилна посока, които са резултат на политическа воля, на наши усилия, но и на действието на МСП като стимул. И трябва да признаем още, че промяната в тона на периодичните доклади – от общи констатации към конкретни препоръки, дори и изисквания, е от огромно значение за темпа на реформите у нас. През януари 2017 г. бяха очертани 17 основни препоръки, чието изпълнение ще доведе до прекратяване на действието на механизма. За първи път сега, в ноемврийския доклад наблюдението се прекратява по три от шестте показателя, въведени в началото на мониторинга: независимост на съдебната власт, нормативна уредба и организирана престъпност. За първи път се казва ясно, че ако България продължава по този път, до края на настоящия мандат на ЕК механизмът може да се счита за приключен. Няма как при тези изводи да не оценим доклада като най-положителния от дванадесет години насам.

Оценката ви се различава коренно от тази на председателя на Върховния касационен съд. В реч пред съдии той говори за „лъжливите мостове на илюзиите“, които ни свързват с Европа. И завършва така: „И нека бъде тишина… която се разчу чак в Брюксел“.

Напълно съзнавам болката, която точно този доклад причинява на г-н Панов, както и на неговите ментори. Всяка дума в текста на доклада буквално срутва опорните им точки, градени грижливо през годините назад, за това колко е лоша реформата в България и колко напред е Румъния, колко ретроградна е българската прокуратура и лично главният прокурор и какъв е политическият натиск над магистратите. Прекратяването на мониторинга по показателя „Независимост на съдебната власт“ на практика лишава от смисъл дори ежемесечните им писания до комисари и европейски чиновници, в които положението в България се обрисува само в черни краски, а те са хората в бяло, които водят едва ли не партизанска война срещу режима. Тези хора славословеха Брюксел, когато предишните доклади съвсем заслужено ни критикуваха. Когато обаче напредъкът и постигнатото бяха оценени обективно, изведнъж и ЕК стана неудобна за тях. Конюнктура, за съжаление, силно политизирана…

В същата реч Панов казва: „Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си“.

Досега г-н Панов не ме е обвинил само в това, че собственоръчно съм развил болтовете на джантите на служебния му мерцедес. Аз съм казал в очите на Лозан Панов какво мисля за него. Да го повторя сега, но публично, означава да приема, че личностни отношения могат да определят и отношенията между институциите в съдебната власт. Това не е моят начин на мислене. Върховен касационен съд и прокуратура ще има и след Цацаров, и след Панов. Личните страхове, комплексите, политиканстването и постоянният хленч не могат да бъдат в основата на поведението на никой председател на върховен съд и на никой главен прокурор. Очевидно „преследваните критици“, за които Лозан Панов говори, са вече обвиняеми лица. Дано не се окаже, че сред тях има негови политически приятели, защото тогава силно би ме обезпокоила реакцията му като председател на ВКС, когато техните дела стигнат до този съд.

Последните действия на прокуратурата – арестите на Арабаджиеви, Миню Стайков, Баневи… Защо сега и не е ли това и проправителствен пиар?

Прокуратурата е критикувана, когато бездейства и се занимава само с текущите криминални дела. Когато започнем действия като тези през последните месеци, започват въпросите – защо сега, защо точно тези хора, кого обслужваме… По повод започналото разследване в ДАБЧ прочетох следното обяснение: „хибридната война на ДПС и прокуратурата срещу патриотите…“ Ако трябва да се ръководим от този начин на мислене, най-добре е да не правим нищо. Защото така сме най-удобни за тези, за които е професия да ни критикуват, и най-вече за доста богати хора, които желаят престъпленията им да останат ненаказани и забравени. Защо сега? Защото сега има действаща Специализирана прокуратура, която е с компетентност на територията на цялата страна и няма как да бъде повлияна от местни зависимости. Защото колегите ми там придобиха опит, а и кураж. Положиха се какви ли не усилия специализираните структури да бъдат компрометирани – от кадрови недостиг и ежедневни атаки в определени медии до искания за противоконституционност на съответните текстове от НПК.

Колкото и специализираният съд и прокуратура да бяха трън в очите на политици и висши магистрати, те успяха. Разбира се, трябва да отдадем дължимото и на работата на всички мои колеги, особено на тези от градската прокуратура в София, където започнаха повечето дела за корупция, които вече са в съдебна фаза. Има и още един отговор на въпроса „Защо сега“ – за първи път от много време и ДАНС и ГДБОП предоставиха данни и информация, годни за започване на такива мащабни разследвания. И показахме, че можем да работим при пълен синхрон и взаимно доверие.

Според президента Радев „Акции много, но присъди малко в България“. И още: „Рано е да давам оценки и това бих могъл да направя, след като обвинението бъде защитено в съда“.

Прокуратурата не провежда акции, а ръководи разследвания. Не издава и присъди – това е работа на съда. Що се отнася до оценките – те са право на българските граждани. Не познавам нито една държавна институция, колкото и високо да е тя в конституционната йерархия, която да има привилегията само да дава оценки, без да има задължения и отговорности.

Защо поискахте шест депутатски имунитета за един ден?

Не съм целил някакъв пропаганден ефект с това. Напротив, прецених че точно такъв ефект би се постигнал, ако шест искания се внасят ден след ден в рамките на седмица. Искането на снемане на имунитет не е равносилно на обявяване на народния представител за виновен. Имунитетът не позволява провеждането на каквито и да е действия по разследване, независимо от постъпилите данни и сигнали. Например по отношение на депутата Димитър Михайлов, бивш управител на лечебно заведение, постъпи справка от СДВР, с конкретни твърдения за сключени от него неизгодни за болницата договори за доставки на лекарства, довели до задължения от близо 24 млн. лева. В прокуратурата бяха изпратени и копия от тези договори, както и от свързани с тях документи. При това положение, няма друга възможност освен искане до Народното събрание. Без снет имунитет разследване не може да започне.

А Веселин Марешки и Елена Йончева – според тях исканията са по политически причини?

Когато делото влезе в съд, ще стане ясно дали искането относно г-н Марешки и неговите колеги е свързано с политическата му дейност и с позицията, която заема парламентарната група на „Воля“ при едно или друго гласуване в Народното събрание. Мисля, че яснота по този въпрос ще внесат показанията на свидетелите – собственици на аптеки, спрямо които е бил упражняван натиск за „търговско преподчиняване“. Така стоят нещата и с народния представител Елена Йончева.

Елена Йончева и БСП видяха в искането и политическа атака, и схема за сплашване и репресия. Твърдения за това, че тази схема е свързана с активната ѝ позиция (сигналите за граничната ограда), както и с готвено разследване – „бомба“, свързана с катастрофата до Своге.

Не мога да коментирам позицията на БСП. Ще кажа само, че тя е обяснима, като политическа реакция в защита на член на парламентарната им група. Действията по разследването установяват предварителната подготовка по избор на определена офшорна компания от нейния собственик (а той притежава доста офшорки), за участие в учредяването на „Офроуд“ ООД, в съдружие с еднолично дружество, собственост на г-жа Йончева.

Установяват средствата, които офшорната компания внася във фонд „Резервен“ на новото дружество, както и техния произход. Най-после, те установяват за какви цели и в какъв размер се е разпореждала с тези средства управителят Елена Йончева, включително и месечната ѝ заплата. Да, сигналът е подаден от политически опоненти на Елена Йончева, но може ли това да обоснове непредприемане на проверка по него? По същия начин сме процедирали по сигнала, подаден от нея с твърдения за злоупотреби при изграждането на граничната ограда. По него е възложена проверка на ДАНС и според представения подробен доклад е налице значително и необосновано завишаване на проектните стойности на граничното съоръжение, което е довело и до нереално високо заплащане на договорените строителни работи. Последва образуване на досъдебно производство и назначаване на експертиза, която в момента се работи и в трите области – Бургас, Ямбол и Хасково. Ако експертите потвърдят изводите в доклада от предварителната проверка на ДАНС, очевидно ще има обвинени длъжностни лица. Що се отнася до публично оповестения констативен протокол за състоянието на пътя Своге – София, ако това е „бомбата“, може би ще разочаровам някого. От 29 август 2018 г. този протокол в оригинал е сред материалите по делото. Предаден ни е и в няколко копия и от разпитани свидетели, сред които началникът на РПУ-Своге и кметът на тази община.

Кажете нещо, докъде стигна прокурорското разследване за катастрофата край Своге?

Веднага след катастрофата казах, че работата ни ще бъде концентрирана върху три основни направления и възможни причини за тази трагедия – поведението на водача на автобуса, изпълнението на задълженията на фирмата превозвач и състоянието на пътя. Досега има доказателства за виновно поведение на водача, който е обвиняем. Автобусът не бе преминал задължителния технически преглед към момента на произшествието, но експертиза установи фактическата му пълна изправност.

Готови са заключенията на експертизите за състоянието и начина на изпълнение на пътната настилка, както и за състоянието и якостта на мантинелата. Събран е значителен обем документи относно предишни произшествия и множество констатации и сигнали за опасен път. В кратък период от време предстои решение на наблюдаващите прокурори относно привличане към наказателна отговорност и на други лица. Ще си свършим работата по това дело. Тя не може да върне загиналите, но справедливост и възмездие трябва да има.

А за убийството на Виктория Маринова, как върви това разследване?

Последният ми разговор с наблюдаващ прокурор по това дело бе преди два дни. При разпитите обвиняемият е направил признания и относно осъщественото изнасилване. Извършва се негово съдебно-психиатрично изследване, като имам всички основания да считам, че досъдебното производство ще приключи в срок.

А какво мислите за отзвука и коментарите по повод на това престъпление?

Това брутално и изключително жестоко убийство постави на изпитание целия разследващ и експертен потенциал, с който МВР и прокуратурата разполагат. В същото време то задейства сценарий, чиято основна теза бе „В България убиват журналисти, които разследват злоупотреби с еврофондове“. Този сценарий не бе случаен, нито бе плод на някакво злощастно стечение на обстоятелствата. България бе атакувана и очернена пред всички възможни европейски институции и чужди медии, и то от… българи, с ясното съзнание, че в основата на действията и писанията им е неистина и клевета. Когато фактите станаха публично достояние, същите сценаристи и изпълнителите им едва успяха да прикрият разочарованието си – че убийството е разкрито и то няма никаква връзка с професията на жертвата. Спомням си израженията на лицата на чуждестранните дипломати при срещата на премиера с тях, в която участвах заедно с министър Маринов, когато точно това бе казано ясно и на глас. Спомням си и мъдрите приказки, че убийството разкрило огромния дефицит на доверие в нашите институции. Нито един от изреклите ги, сред които имаше и държавни мъже, не намери думи за благодарност, когато истината излезе наяве – не към МВР и прокуратура, не към министър и главен прокурор, а към полицаите, прокурорите и експертите, които пряко осъществиха разследването, при тази обстановка и при този натиск. Тъжно, но и много срамно.

А разследването срещу Иво Прокопиев – той твърди, че е обвинен заради издателската си дейност, иска международно наблюдение по това дело?

Ще го кажа така – „Каолин“ и „Алфа финанс“ не са „Капитал“ и „Дневник“. Г-н Прокопиев е и издател, но не е само издател, а има много странични и отделни бизнес начинания. Предмет на разследване са сделки и финансови средства, които нямат нищо общо с издателската дейност и чието начало е приватизацията на държавно предприятие. Когато обвинението по това второ дело е било предявено, не последва и дума от г-н Прокопиев. Изявления от него за атаки срещу медиите му бяха направени след около два месеца – едва когато това обвинение стана публично известно. Друго не коментирам – всеки обвиняем е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда и има право да упражни всички средства, с които разполага в своя защита. Ако притежава медии – ползва и тях.

А другото шумно дело напоследък – разследването в ДАБЧ?

Няма да коментирам разследването – мисля, че достатъчно факти по него бяха оповестени. Ще си позволя едно лично мнение относно тази агенция. В този вид с тези правомощия, свързани с придобиване на гражданство от българи, живеещи в чужбина, агенцията сама по себе си е генератор на корупционни практики. Това е нещо подобно на „Автомобилна администрация“ – разследване след разследване, нови и нови обвинения и всичко се повтаря пак и пак. И моят въпрос е – защо е необходимо изобщо тази агенция да участва в процеса по кандидатстване за българско гражданство? Има Закон за българското гражданство, има Закон за българите, живеещи извън Република България… Достатъчно е тези процеси да се развиват между Министерство на правосъдието и президент. Ако има такава агенция, нека тя се занимава само с дейности като образование, култура и подпомагане на сънародниците ни навън, но не и с каквито и да е административни дейности, свързани с придобиване на българско гражданство. Това не е толкова трудно осъществимо, защото статутът на ДАБЧ се определя с постановление на Министерския съвет. Това не е и толкова невъзможно, стига на ДАБЧ да не се гледа като на апетитна част от коалиционно споразумение.

Главният прокурор и президентът поискаха обявяване на противоконституционност на Закона за частната охранителна дейност – в частта му относно „охрана на урбанизирани територии“. Съвсем скоро бяха приети изменения в закона, които отмениха тази възможност. Удовлетворява ли ви това решение на Народното събрание?

Причините да отправя искането до Конституционния съд мога да обобщя така – опазването на обществения ред в населените места е задължение на МВР и то не може да се отдава като на концесия. Ако допуснем частна охрана на урбанизирани територии (а това са градове и села), няма да има каквато и да е пречка фирмата, в която е „консултант“ Митьо Очите, да поеме охраната на Несебър и Слънчев бряг съвсем законно, по договор. Вярно е, че управляващите проявиха разум и тези разпоредби отпаднаха. Странното е, че това стана с изменения, добавени „в движение“ към Закона за правната помощ. Още по-странно е, че с преходна разпоредба запазиха действието на всички издадени междувременно лицензи за охрана на урбанизирани територии, както на вече подадените заявления за това. От директора на Главна дирекция „Национална полиция“ съм изискал списък на всички охранителни фирми, които са се възползвали от тази привилегия. Защото да отмениш възможността за частна охрана на градове и села за в бъдеще, но да запазиш действието на такива лицензи за периода от приемането на тези разпоредби до сегашната им отмяна, означава или недоглеждане, или лобизъм.

Какво предстои? Кои ще са бъдещите разследвания, арести за интересни лица?

Предстои всичко онова, за което има доказателства и основания по закон.

*Интервюто препечатваме от в-к „24 часа“

Менда Стоянова обяви сензационна новина за цената на „Гражданска отговорност“, ветото на президента Радев и пенсиите

„Гражданска отговорност“ няма да поскъпва. тази сензационна новина обяви председателят на Комисията по бюджет и финанси в НС Менда Стоянова в интервю пред в. Труд. Тя поясни още, че се подготвят текстове,които да ограничат възможността да се търсят обезщетения от разширения кръг. 

Ето какво още каза Стоянова:

– Г-жо Стоянова, смятате ли, че с решението да сложите лимит от 5000 лв. обезщетение за роднини от поширокия кръг на загинали в катастрофи, успяхте да успокоите недоволните собственици на автомобили?

– Надявам се, че напрежението е свалено. Основните атаки бяха затова, че се оценява мъката от един загубен живот на 20 000 лв. Аз мисля, че и на 200 000 лв. и на 300 000 лв. да я оцениш, мъката на една майка за загубеното й дете няма финансови измерения. Вярвам, че решението ни да няма лимит за близките от най-тесния кръг е добро. Слагаме таван на обезщетенията до 5 000 лв. на разширения кръг лица – роднини или близки, които са емоционално свързани със загиналото лице в катастрофа. По този начин се опитваме да балансираме, така че решението на ВКС да не доведе до вдигане размера на „Гражданската отговорност“. Искам да подчертая, че говорим за лимитиране на обезщетения за причинени болка и страдание на починало лице.

– Как ще коментирате твърденията на юристи, че въвеждането на лимити противоречи на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, където се посочва, че неимущетвени щети се определят само от съда, по справедливост?

– Таваните, които слагаме са временни, в закона има текст за изработване на методика, която да даде критерии за определяне на имуществени и неимуществени обезщетения. Подобна методика ще уеднакви практиката и ще я постави в определен коридор. Разбирам реакцията на адвокатите, защото става въпрос за адвокати, които защитават пострадали или роднини на загинали при катастрофи. Всякаква методика или таван би ограничила възможността на тези адвокати да вземат големи хонорари. Надявам се, че липсата на лимити за най-близкия кръг от роднини на загинали при ПТП-та все пак ще запази бизнеса на тези адвокати, които се хранят от този бизнес и бяха едни от най-гласовитите срещу таваните на обезщетенията..

– Методиката не е ли работа на Комисията по финансов надзор (КФН) и какво са правили досега? Защо не са създали въпросната методика, след като проблемите не са от вчера?

– Методиката ще бъде изработена от КФН заедно със социалното министерство, с министерството на здравеопазването. В работната група ще бъдат включени юристи от ВКС, от адвокатската колегия… Подобни методики има в доста страни от ЕС, някои сега изработват подобни правила. Аз не бих поставила така остро въпроса

– Защо са спали досега от КФН, та няма такава методика?

Всяко нещо трябва да дойде с времето си, когато всички са узрели за решението. Виждате, че и сега има противници на създаването на подобна методика.

– Знаете ли с колко ще се увеличи „Гражданската отговорност“, защото независимо от лимитите кръгът на лицата, които търсят обезщетения е разширен?

– Кръгът е разширен, таванът е доста по-нисък от сумите, който се присъждат за причинена болка и страдание от съдилищата – в момента средното обезщетение е около 118 000 лв. Вече има три дела след тълкувателното решение на ВКС за разширяване на кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение. Сумите, които са присъдени с решение на първа инстанция са около 50 000 – 60 000 лв. на човек. Става дума за братя и братовчеди. Това вече е факт, а не хипотеза. Проблемът е, че ако тези текстове за разширения кръг работят за случаи на ПТП с петгодишна давност, тогава дори при този по-нисък лимит има основание да се иска застрахователите да направят допълнително провизиране, т.е. заделяне на суми за бъдещи искове, независимо от това, че тези искове може и да не се реализират в посочените размери. Според европейска директива застрахователите са длъжни да обезпечат подобни искове и да имат пари, с които да ги платят.

– Не разбрах с колко ще поскъпне „Гражданска отговорност“.

– „Гражданска отговорност“ няма да поскъпне, защото ние подготвяме текстове, които да ограничат възможността да се търсят обезщетения от разширения кръг роднини за вече приключили случаи. – За пет години назад ли? – Да, точно така. И тогава би трябвало размерът на „Гражданската отговорност“ да не се повлияе от решението на ВКС за разширения кръг роднини.

– Президентът наложи седмо вето, този път върху промените свързани със старите автомобили. Ще се съобразите ли с мотивите му?

– Ще отхвърлим ветото на президента. Той наложи вето по четири пункта от закона. За мен мотивите му не са достатъчно силни, за да ни накарат да се откажем от досегашната си позиция. Разбирам, че той иска да се хареса със своя популизъм – „разбирате ли, мисля за бедните хора“ и т.н. Но в текстовете няма противоконституционност и данъците трябва да се плащат от всички български граждани, като се държи сметка както за мощността на автомобила, т.е. колко скъп е той, така и затова как той замърсява околната среда и колко е опасен за останалите участници на пътя като технически характеристики.

– След като основния ви мотив е чистотата на въздуха защо не изключихте автомобилите с газови уредби?

– Първо, те не работят само на газ, а и на бензин или дизел. Второ, ако изключехме онези, които са само с фабрични газови уредби, нямаше да бъде справедливо. Ако изключим и онези, които са с допълнително поставени газови уредби, това няма как да се контролира. Щеше да стане както с катализаторите – декларираш че имаш, а всъщност нямаш или имаш, но не работи. Когато се прави един данъчен закон, трябва да се мисли от една страна за справедливостта, а от друга страна, за възможността той да работи и да бъде събиран данъка. Ако един данък не може да бъде администриран от общинската администрация, той просто няма да влезе в бюджета. Затова се спряхме на екологичната категория, която гарантира, че автомобилът има такива технически параметри, които не дават отражение върху околната среда.

– Не беше ли по-логично, вместо да се вдигат данъците за стари автомобили, да се наложат високи екологични такси за вноса на стари автомобили?

– Подобно решение щеше да доведе до повишаване на цената на старите автомобили и щеше да предизвика същата реакция, че ограничаваме възможността на по-бедните хора да купуват по-евтини автомобили. Има много варианти, но всеки един от тях в крайна сметка трябва да бъде платен от този, който замърсява околната среда и е опасен на пътя за останалите. Подчертавам, че увеличението е малко. Старите автомобили бяха и ще продължат да бъдат с най-ниския размер на данък. Увеличението ще го изберат общините, а коефициентът е от 10 до 30 %. минималното увеличение от 10 % не представлява никакъв финансов проблем. Ако за вашата кола сте плащали 100 лв. данък, сега ще плащат 10 лв. повече. Нали разбирате, че поскъпването е с по-малко от лев на месец?

Прочети повече тук…