Архив на категория: Политика

ДПС застава зад президента, подкрепя ветото му

Ще подкрепим ветото на президента, това е решение на парламентарната ни група. Това каза зам.- председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев на заседание на бюджетна комисия, на което се разглежда ветото на държавния глава върху Закона за корпоративното подоходно облагане, предаде агенция „Фокус“.

„В зала и в комисия подкрепихме предложенията за преструктуриране на митниците. Ако те не бяха правени между двете четения, нямаше да се стигне до това“, обясни той и допълни, че до ветото върху Закона за митниците през Закона за корпоративното подоходно облагане се е стигнало, защото предложението е внесено в последния момент и е изтекъл срокът за промяна.

„Последните години компрометираме законодателния процес по отношение на данъчните закони“, обяви Йордан Цонев и заяви, че това не е добра практика, защото има достатъчно време те да се внесат. „Ако не беше тази практика, сега може би нямаше да има вето върху 5 данъчни закона, а върху 2“, коментира той. „В тази комисия съм от 1997 година, не е добре за нас самите нещата да се обръщат с главата надолу“, каза още Йордан Цонев.

 

 

Хекимян онемя след въпрос на Борисов дали се чувства атрофирал

Разбира се, че не е морално. Затова изпратих Инспектората на Министерството на правосъдието да ги провери. Тече и прокурорската проверка защо се срина регистърът. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред bTV по повод раздаването на бонуси на служителите в Агенцията по вписванията.  

„Като променим закона ще изпаднем след това в следващия разговор – как да привлечем можещи и знаещи хора“, посочи той.

„Правим електронно управление, качваме електронно регистри. Там на ИТ специалистите заплатите са в пъти по-високи“, обясни Борисов.

„Близо половин милиард лева по наше време като управляващи сме дали за пенсионерите като коледни и великденски добавки. Не звучи ли по-добре?“, попита той.

„Нашият единствен проблем и как да привлечем добри специалисти. А трябват стотици“, обясни премиерът по отношение на модернизацията на администрацията.

Борисов беше попитан и за напрежението, породено от коментарите на президента Румен Радев. „Не знам с какво сме причинили тази фраза – война на институциите. До вчера няма ден в който президентът да не напада институциите. От миналия петък до вторник той напада правителството“, посочи той.

По думите на Борисов, президентът е нападнал медиите, наричайки ги „атрофирали“. „Вие чувствате ли се атрофирали?“, попита той водещия Антон Хекимян.   „Въпросът е към вас – вие трябва да излезете и да кажете кое ви пречи. Ако ние по някакъв начин ви влияем. Не ни вкарвайте нас да се обяснявам аз заради медиите“, каза Борисов на водещия по темата с доклада за медийната среда у нас.

Той продължи да коментира критиките на президента в речта му по повод 10 ноември. „Партията-държава е неговата партия. Десетилетия – над 100 години БСП все я има. ГЕРБ е от 10 години“.

Около 1,2 милиона пенсионери ще получат добавка към пенсиите си за Коледа

1 290 600 пенсионери ще получат добавка към пенсиите си за месец декември. Допълнителната сума към пенсията е в размер на 40 лв. и ще се изплаща на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за месец декември 2018 г. е в размер до 348 лв. включително, т.е. до размера на линията на бедност за 2019 г.

За изплащането на добавките към пенсиите за Коледа правителството ще отпусне допълнително 51 624 000 лв. лева по бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата са осигурени за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2018 г.

Българският модел проработи, а Румънският се провали

Поредният Доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия разби два от силно продуцираните митове в последните години, засягащи българското и румънското правосъдие. Единият казваше, че нямаме никакъв шанс да се справим по-добре от северните ни съседи, пише Блиц.

Вторият гласеше – Брюксел няма доверие на българската прокуратура, както и на новосъздадената Антикорупционна комисия, посочва сайтът „Правен свят“.

Само че този път Брюксел категорично обяви – Българският модел проработи, а Румънският се провали. И преди да сте тръгнали да нападате автора, нека уточним, че констатацията е на вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс, излъчен от Холандия – държавата член на ЕС, която е традиционен критик на България и Румъния още от Предприсъединителния период. Знак, че ЕК има промяна в нагласата си към българските власти, беше даден още преди година, при обявяването на предходния Юбилеен доклад за двете Балкански държави. Тогава „враговете на истината“ обясниха позитивния тон за страната ни със стартиращото от 1 януари 2018 г. Българско председателство и нежеланието на Комисията да го компрометира. Какво ли ще обяснят сега, когато Румъния получава най-лошия си доклад от началото на МСП през 2007 г., а след по-малко от два месеца страната поема ротационното Председателство на ЕС?

Само колко напразни усилия на идеолози и изпълнители, какъв значителен финансов ресурс беше употребен, за да се насажда точно обратното. Напразно, защото крайният резултат беше важен. А той е, че докато „Моделът на Кьовеши“ шумно беше рекламиран в София, с единствената цел – овладяването на българската прокуратура чрез инсталирането на удобен за определени кръгове „заместник на главния прокурор“, „Моделът на Цацаров“ се оказа далеч по-успешен. При това без да се налага в арестите да попадат политически противници и икономически конкуренти, а само тези, за които има доказателства за повдигане на обвинения за корупционни практики, ощетяване на бюджета или криминална приватизация. И, разбира се, без да се изпълни коварният сценарий от 2015 година – прокуратурата да изгуби своята независимост.

Защо „Моделът на Цацаров“ ли? Просто защото той беше основната мишена на хибридната война, наречена „съдебна реформа“, която олигархията и нейните марионетки водеха последните четири години и очевидно вече са на път окончателно да изгубят. Заслуги, разбира се, имат управляващите и част от опозицията, които не се подведоха по призивите за изваждане на държавното обвинение от правосъдната система, нито се изкушиха от пропагандната машина, неспирно заливаща с компромати правоохранителните институции.
ЕК удари звучен шамар на цялата менажерия от провалени политици, купени НПО-активисти и политизирани съдии, които твърдяха, че у нас държавното обвинение било недосегаемо. Същите не спираха да натякват, че прокуратурата ни била от Сталинистки тип, защото царяло единоначалие. Тъкмо обратното – в Доклада може да се долови дори лек упрек на Брюксел, че българските власти предпочитали да дадат по-голяма свобода за действие на отделните прокурори, вместо да засилят нейната централизация. Последователно и достатъчно хладнокръвно, с оглед неспирните провокации на местна почва, българските власти успяха да постигнат конкретни резултати, които Брюксел отчете като изпълнени препоръки:

Независимост на съдебната система – знак, че ЕК вижда и оценява промяната при формирането на ВСС и отделните избори на административни ръководители.
Законова рамка – става въпрос и за промените в НПК, благодарение на които специализираното правосъдие пое антикорупционните дела.

Организирана престъпност – акциите срещу всесилни босове по морето, пресечените контрабандни канали, разбитите фабрики за фалшиви цигари, повдигнатите обвинения за „пране на пари“. Разбира се, Комисията има още очаквания от българските институции. За ужас на враговете й, Брюксел препотвърди подкрепата и очакванията си за конкретни резултати от новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. ЕК видя, че за разлика от Съдийската колегия, тази част от Съдебния съвет, в която влизат прокурорите и следователите, предприеха, макар и непопулярни мерки, по оптимизиране на ресурсите и реформиране на съдебната карта.
Този Мониторингов доклад е показателен с това, че покрай позитивния тон към онази част от съдебната власт, представляваща обвинението, все по-срамно изпъква тоталното отсъствие на напредък на България в работата на (част от) съдиите. С типичния си бюрократичен стил, експертите на Комисията, отговорни за списването на Доклада, „тихо“ напомнят, че на фона на повдигнатите от прокуратурата обвинения, все по-цинична изглежда липсата на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта или криминална приватизация. Позитивното в случая е, че вече никой няма съмнение, че за да изпълни и останалите критерии и да приключи с мониторинга, България просто трябва да промени нещо в съда, като започне от неговия връх.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста „власт-институции-граждани“. Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

Георги Терзийски участва в годишната среща на областните управители в ЕК

Георги Терзийски участва във втората годишна среща на областните управители от България в Европейската комисия, която се проведе на 5 и 6 ноември. Тя бе организирана от ръководителя на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев.

В двудневните работни форуми са обсъждани темите „Регионално развитие и кохезионна политика 2021-2027“; „Многогодишната финансова рамка“; „Бъдещето на обща земеделска политика след 2020 г.“; „Бъдещето на Европа и избори за ЕП през 2019“; „Новите досиета в Комитета на регионите“.

Увеличение с 24% на средствата по текущи цени в сравнение с 2014 – 2020 г. до 10.1 млрд. евро, финансовият пакет за селското стопанство и рибарствo се запазва без промяна, но финансирането се насочва към дребните земеделски производители и семейните стопанства – общо 7.7 млрд. евро по текущи цени, увеличаване на средствата за миграция и охрана на границите, инструменти за структурни реформи, чрез които да се допринесе за структурните реформи и за стабилността на икономическия и паричен съюз, използване на средствата за инвестиции в проекти с висока добавена стойност, контрол върху начина, по който се инвестират средствата, общ бюджет от 100 млрд. евро за Европейски социален фонд+, над два пъти се увеличава размерът на значително подсилената, приобщаваща и разширена програма „Еразъм+“, 3 млрд. евро за цифрови технологии, инвестиране в цифрови умения, развитие на цифрови мрежи с голям капацитет, обединяване на усилията срещу кибератаките – това бяха само малка част акцентите, обсъждани по време на работните форуми, коментира след завръщането си Терзийски.

В Брюксел областните управители са имали срещи и в Комитета на регионите.