Архив на категория: Васил Радойчевски

Троян отбеляза 109-годишнината от рождението на акад. Ангел Балевски

На 15 април троянци отбелязаха 109-ата годишнина от
рождението на акад. Ангел Балевски.

В 16:30 ч. в знак на признателност бяха положени венци и
цветя пред паметника на акад. Ангел Балевски, тържествено открит на 10 октомври
2018 г. Венецът бе поднесен от Розалина Русенова, заместник кмет на Община
Троян, а цветята – от инж. Пенчо Адърски, председател на Инициативния комитет
за поставяне на паметен знак на акад. Ангел Балевски в Троян.

В 17:00 пред библиотеката на читалище „Наука“ бе открита
изложба, посветена на годишнината от рождението на акад. Ангел Балевски,
организирана от Община Троян, Музей на народните художествени занаяти и
приложните изкуства и Инициативен комитет за поставяне на паметен знак на акад.
Ангел Балевски в Троян. Осем пана разказват за живота и делото на знаменития
троянец.

Водеща на събитието бе Силвия Йовевска от отдел „Култура“ на
Община Троян. Тя разказа историята на създаването на паметния знак на акад. Балевски
в Троян. Изложбата бе открита от директора на музея Елеонора Авджиева. Тя
говори за съдържанието на паната и сподели впечатленията си от личността на
акад. Ангел Балевски, когото определи като високо ерудирана и харизматична личност,
с огромната техническата и хуманитарна култура. Изумителна е неговата етичност,
която се дължи и на принадлежността му към едно общество, за което е било важно
нравственото усъвършенстване на личността.

В 17:30 в зала „Форум“ на читалище „Наука“ бе представен
сборникът „Ангел Тончев Балевски – академикът-инженер“, чийто съставител е
Христо Борисов. Сборникът включва две книги, превърнали се в библиографска
рядкост, изказвания на бележити учени и лично творчество на Ангел Балевски.
Първата от книгите – „Тревоги“, е едно интервю на проф. Михаил Бъчваров в
навечерието на 85-годишнината на академика. Съставител на втората – „С академик
Балевски – на шега и сериозно“ е нашият съгражданин Иван Пейковски.

Представянето на сборника започна с виртуозно изпълнение на
музикални пиеси от ловчалиите Иван Калов (цигулка) и Валери Хомяков (пиано).
Присъствието на цигулката не беше случайно. Известно е, че акад. Балевски
владее този инструмент от детските си години и ако не беше избрал техниката за
свое жизнено поприще може би щеше да бъде прочут цигулар. Актьорът Стоян
Георгиев (също от Ловеч), признат майстор на художественото слово, вдъхновено
прочете откъси от книгата, които събралата се публика слушаше с притаен дъх. Христо
Борисов разказа за своя труд по събирането на материалите за сборника и
благодари на Инициативния комитет за оказаното му доверие.

Христо Костов, абитуриент от НУПИ „Проф. Венко Колев“,
подари на Инициативния комитет изработен от него портрет на акад. Ангел
Балевски и получи благодарствена грамота за дарението.

След представянето на сборника беше прожектиран филмът „Акад.
Ангел Балевски – човек между стоманата и поезията“, продуциран от Инициативния
комитет.

Васил
Радойчевски

XXII конгрес на Апиславия в Москва

От 9 до 13 септември в Москва се проведе XXII конгрес на федерацията на пчеларските съюзи Апиславия. Организацията е основана през 1910 г. в София по инициатива на българските пчелари. Първоначално замислена като обединение на пчеларите от славянските страни, днес тя включва 21 пчеларски съюзи от 17 европейски и азиатски държави. В работата на конгреса участваха пчелари от над 30 страни. Сред 15-те члена на българската делегация за конгреса бе Васил Радойчевски, представител на троянските пчелари.

Началото на конгреса съвпадна с рождения ден на Москва. На 8 и 9 септември с много празнични мероприятия се чества 871-та годишнина на столицата на Русия.

Тържественото откриване на конгреса се състоя в Държавния Кремълски дворец, в сърцето на московския Кремъл, което е знак за доброто отношение на президента на Русия и президентската администрация към пчеларите. Във фоайето на двореца бе импровизирана изложба, посветена на пчеларството и дейността на Федералния научен център по пчеларство (по-рано НИИ по пчеларство), намиращ се в гр. Рибное.

Генадий Зюганов, лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), бе екскурзовод на официалните лица на конгреса. Димитър Костадинов от Орляне, добре познат на троянските пчелари, успя да подари на Генадий Зюганов бурканче липов мед от пчелина си, както и чаша с логото на българското Сдружение за биологично пчеларство. Зюганов веднага отвърна на жеста, като му подари личната си химикалка.

От трибуната на конгреса в приветствените си слова към пчеларите Генадий Андреевич разказа, че родът Зюганови се занимава с пчеларство от 350 години. Той е автор на книгата „В пчелина на Зюганов“ („На пасеке у Зюганова“), издадена през 2016 г. Освен лидер на КПРФ, Генадий Зюганов е депутат в Държавната дума и един от авторите на руския Закон за пчеларството.

Кратка справка в Интернет показва, че Зюганов, заедно с Александър Петрович Тарнаев, също комунист, депутат и съавтор на цитирания закон, са собственици на 5 дка земя в Орловска област, където е разположен съвместния им пчелин.

 

Васил Цочев, Москва

Терзийската „Пепеляшка“

Приказно красиво е троянското село Терзийско. Повечето села в този край са се спотаили около реки и дерета, заобиколени отвсякъде с баири. За разлика от тях Терзийско е кацнало нависоко, пръснало е живописните си махалички надлъж и шир по хълмовете. За съжаление и това село, като останалите, е ударено от демографската криза. Но дали заради хубавия изглед, който се открива от терзийските къщи, или пък заради добрата инфраструктура, поддържана повече от двадесет години от местната кметица, къщите тук са търсени и не остават без стопани.

Ето такива мисли се въртят в главата ми, бързайки в последния августовски ден към местното читалище „Зора“ на театър и то не какъв да е, а детски. Идеята за сформиране на театрална трупа от деца, живеещи или прекарващи лятната си ваканция в Терзийско, е на ръководството на читалището. Тя датира от миналата година, когато децата, на чисто самодейна основа, изиграват първата си пиеса. Сега обаче е поканен професионален режисьор – ловешкият актьор Стоян Георгиев, по-известен в Троян като „чичо Стоян“, който от десет години с голяма отдаденост обучава троянските деца на актьорско майсторство.

Постановката е по известната приказка на Шарл Перо „Пепеляшка“. Адаптацията на текста за сценично изпълнение е на режисьора Стоян Георгиев. Декорите, пресъздаващи обстановката в дома на Пепеляшка и в кралския дворец, са дело на известната художничка Мая Дочева, а в изработването им се включва цялата театрална трупа. Не можем да не споменем имената на актьорите: Йордан Ментов – Принцът, Евгения Черешарова – Пепеляшка, Габриела Павлова – Хортензия, Теодора Петрова – Жавота, Анелия Вачкова (секретар на читалище „Зора“) – мащехата, Георги Нинушев – вестителят, Мадлен Стоянова – феята, Полина Трифонова – Жозефина, Рая Младенова – Каролина.

На постановката се бе стекло почти цялото село, но хората в него вече са толкова малко, че не успяха да запълнят докрай зрителната зала. Сред публиката бяха: Минко Герджиков – бивш кмет на София; известните художници Цвятко Дочев и съпругата му Ирена Стоянова; скулпторът Спас Дочев; Милен Петков – секретар на троянското читалище „Просвета“; кметът на Терзийско Димитрина Станчевска, както и роднини на участниците в театралния спектакъл.

Играта на актьорите бе непринудена и увлекателна. Като народопсихолог-любител едновременно със сцената внимателно наблюдавах реакцията на публиката. Тя бе съсредоточена и с възторг следеше действието на младите актьори. През повечето време усмивката не слизаше от лицата на хората в салона. Струва ми се, че възрастните харесват приказките повече от децата, защото тях има толкова доброта и справедливост, които ни липсват в съвременния живот.

Отдавна съм стигнал до извода, че най-хубавото на театъра са аплодисментите и цветята за актьорите след края на пиесата. В Терзийско те бяха обилни, а когато актьорите смениха театралните си костюми, във фоайето на читалището имаше почерпка за всички, в това число и за публиката. Всички дечица, присъствали на постановката, получиха играчка за подарък. Както се полага след премиера, всички участници в спектакъла се поздравиха с по чаша шампанско.

Режисьорът Стоян Георгиев сподели, че репетиционният период е бил кратък – само един месец. Най-голямото предизвикателство за децата е научаването на текста. Удивително е, че с малко пари и много ентусиазъм е постигнат забележителен резултат. Малък, но успешен опит за възраждане на българското село, в което само преди четиридесет години кипеше културен живот.

Хубавото на повечето приказки, в това число и „Пепеляшка“ на Шарл Перо, е че имат щастлив завършек. Дано и приказката за българското село да е с такъв край или още по-добре – да е приказка без край.

Васил Радойчевски

P.S. Част от осветлението на малката сцена на читалище „Зора“ са две лампи с нажежаема жичка, монтирани вероятно в средата на миналия век. Дали няма да се намери спонсор, който да закупи нови модерни сценични осветителни тела – ще ги монтирам безвъзмездно лично аз.

 

Мигове от театралното представление, запечатани от Васил Радойчевски:

 

https://www.facebook.com/BSP.Troyan/videos/224409215094292/

 

10 875 лв. дарения са събрани за паметен знак на акад. Ангел Балевски. Продължава дарителската кампания за набиране на средства

Троян има много личности, оставили следа в развитието и историята на града, с които можем да се гордеем. Но като че ли акад. Ангел Балевски в някаква степен е забравен. През месец март Инициативен комитет за поставяне на паметен знак на акад. Ангел Балевски в Троян обяви дарителска сметка за набиране на средства за реализира на своята идея. Голямата цел е в Троян да има паметен знак на академика, който да остане за поколенията и да напомня за неговия принос към науката, към България.

До този момент по дарителската сметка са постъпили 10 875 лв. Инициативният комитет изказва своята дълбока благодарност на дарителите, сред които: Божидар Радойчевски, Васил Радойчевски, „Викис хидравликс“ ООД (Васил Сираков), „ГТМ – А. Балевски Холдинг“ АД – София (Красимир Дачев), Ивайло Адърски, „Илинден“ ЕООД-Плевен (Ваньо Петров), Калин Адърски, „Калинел“ ЕООД (Марин Радевски), Кооперация „Троянска популярна банка“ – Троян (Иван Христов), Марин Миховски, Найден Стаевски, Николай Марковски, Пенчо Адърски, Сашка Яшева, Стефан Сотиров, Тодорина Йончева, Хари Велев, Христофор Стаевски.

Инициативният комитет е благодарен и на хората, допринесли с труда си за реализиране на идеята: Детелин Андреев – безвъзмездно геодезическо заснемане на мястото на паметния знак; арх. Пенко Терзиев – безвъзмездно изработване на архитектурен проект на паметния знак.

Инициативният комитет смята 150-та годишнина от обявяването на Троян за град, за най-подходящият момент за припомняне ролята на академика в българския културен и научен живот.

Набирането на средства продължава, като всеки, който има възможност и желание, може да се включи:

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА в Инвестбанк АД:

BIC IORTBGSF

IBAN BG91IORT80485089447300

Име на сметката/клиента: ИК ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ПАМЕТЕН ЗНАК НА АКА

Там, край реката („Музика под звездите“ в Дебнево)

Беше много хубаво! Знаех си, че ще е така от момента, в който прочетох за мероприятието в културния афиш на община Троян, защото и друг път съм слушал изпълнения на Вероника Тодорова. Но, ей Богу, не предполагах, че ще е чак толкова хубаво! Затова много се радвам, че бях там и изобщо не съжалявам за отмяната на уж неотложен ангажимент, за да присъствам на събитието.

Е, става дума за „Jam on the river“, в буквален превод на български – „Музикални импровизации край реката“. Мястото – местността „Лъка“ в Дебнево, разположена на брега на река Видима. Това е широката поляна вляво от пътя, ако навлизате в селото откъм Беров мост. Начало на събитието – 19:00 часа, 4 август.

Проявявайки нетърпение пристигнах половин час по-рано. Заварих 10-20 паркирали автомобила. Пътниците им си купуваха бира и кебапчета. Момчетата от „Rainbow music“, озвучители на събитието, трескаво подготвяха малката, но кокетна сцена. Пред нея в очакване на зрителите бяха подредени импровизирани кресла – бали със сено, ухаещо на билки. Настаних се на първия ред. Не след дълго всички „кресла“ бяха заети. По-предвидливите зрители си носеха одеала или сгъваеми столове, в които се разположиха удобно. Останалите гледаха концерта правостоящи.

След горещия летен ден прохладата на реката действаше освежаващо. Скоро обаче захладня. Природата сякаш ни подсказа, че лятото, макар и още недошло, вече си отива. Който си носеше дрешка – облече я, останалите се привихме на мъже.

След обичайното за нашите ширини закъснение събитието бе открито от Радко Петков. Сред парчетата, които той изпълни, бе и най-новият му сингъл – „MAMACITA“. След това на сцената се появи Весела Думанова. В дует с Радко изпяха няколко песни, една от които бе посветена на Вероника Тодорова, организатор на събитието (своеобразен жест на благодарност за поканата да участват в него). После Весела продължи сама. В знак на уважение към старите рокаджии изпя едно класическо за жанра парче.

Признавам си, че съм музикален инвалид. Освен това не си падам по рап, поп, латино, етно и тем подобни жанрове, дори не съм рокаджия. Предпочитам мелодични песни. С други думи, в музикалното си развитие съм замрял на „Yesterday“. Независимо от това ми беше приятно да слушам младите изпълнители. Каква е причината? Може би магията на живото изпълнение?

След като Радко и Весела „подгряха“ публиката, на сцената се появи красивата, усмихната и очарователна Вероника, съпроводена от Ангел Димитров. Тя – с акордеона, той – с китарата. Вероника поздрави публиката на Първия фестивал „Jam on the river“ в Дебнево и обясни, че за организирането на такова събитие са необходими три неща. Първо – мерак („Имам и то много – за всички ви, за да го има този фест!“ – добави Вероника). На второ място – прекрасни хора, на които може напълно да се разчита (тук бяха изказани благодарности на Пламен Димитров и „Rainbow music“, на Ангел Димитров, Радко Петков, Весела Думанова и група „Ново 5“). Трето – спонсори (Вероника изброи всичките, но аз няма да го правя, защото са много).

Първото произведение, което Вероника и Ангел изпълниха, бе композицията „Крали Марко“ на Ангел Димитров. Последва италиански танц – композицията „Grande Jo“ на Ренцо Руджери, учител на Вероника и още и още… Господи, какви мелодии могат да изваят един акордеон и една китара, попаднали в умели и талантливи ръце! Вероника и Ангел имаха и по едно солово изпълнение. Парчето на Вероника, да го наречем „Влакче“, е с идеята да възпроизведе всички звукове, които издава един влак. То бе поздрав към рожденничката Веси от Варна и към детенцето на Вероника.

Вероника получи много цветя от признателната публика. Галя Керезова, кмет на Дебнево, й подари икона „Св. Богородица Троеручеца“. Тя подчерта, че Вероника, прекарваща поради естеството на работата си много време в чужбина, никога не забравя корените си, родината си и родното село.

Две жени, седнали близо до мен, с голямо нежелание си тръгнаха от концерта, за да затворят кокошките си, защото из селото бродят лисици. Ловци, къде сте? Заради вашия пропуск жените не видяха третата част от концерта, в която на сцената излезе група „Ново 5“.

Тръгвайки си от концерта, бях смаян от броя на паркиралите автомобили. Със сигурност бяха повече от 100, да не кажа 200. Съдете сами за броя на публиката. Въпреки краткия период на разгласа, събитието се радваше на добра посещаемост.

Трудно е да се предаде върху хартия атмосферата на феста. Музиката трогна сърцата на цялата публика – от мало до голямо. На изпълненията се радваха невръстни дечица и баби на преклонна възраст. Събитието показа и друго – народът е жаден за култура.

Без следа от съмнение, Първият фест „Jam on the river“ в Дебнево протече безупречно и дълго ще се помни от публиката. С нетърпение чакаме следващото издание!

Васил Радойчевски

Разгледайте снимките на Васил Радойчевски:

Музика под звездите на Дебнево

Един незабравим концерт през погледа и обектива на васил Радойчевски

Публикувахте от БСП Троян в Понеделник, 6 август 2018 г.