Изложба „33 оборота“

„33 оборота“ е поредната, 4-та изложба в училищната изложбена зала.

Залата е направена по проект и първата изложба е „Ходих, видях, донесох“ с експонати от Зеленото училище на малките и Пътуващо училище в Рила през 2013 година. Следващата експозиция, “Имало едно време в училище”, показва стари учебници, документи, средства за писане, пазени в семейни архиви. Доскоро тук беше изложбата „Богатството на Родопите“ – богата колекция от минерали и фосили, дарена на училището ни от г-н Петко Петков.

„33 оборота“ показва обложки на стари грамофонни плочи с българска музика и слово. Създателите на изложбата измъкнаха от домашните фонотеки позабравени имена, заглавия, образи. Едно връщане към близкото минало с намигване, усмивка и песен. И в същото време – модерна идея, защото грамофонната плоча отново е шик и скъпо удоволствие за ценители по света.

Дългосвирещата плоча прави 33 оборота в минута.

Преди 130 години, през 1888-ма, във Филаделфия, САЩ за пръв път е направена демонстрация на грамофон и грамофонна плоча. За времето на своето съществуване черната винилова плоча се е превърнал в класическа културна институция. Днес тя отново е на мода по света. Интересът към нея се завръща поради това, че от всички носители тя най-реално възпроизвежда записания звук. Сравняват я със световната литературна класика, издадена с твърди корици и цветни илюстрации. B cвeтoвeн плaн пpoизвoдcтвoтo нa „aнaлoгoвитe диcĸoвe“ бeлeжи cepиoзeн pъcт, бpoят нa фeнoвeтe им – cъщo. Ренесансът на черната плоча не подминава и България, за което свидетелства все по-разширяващата се продажба на стари грамофонни плочи, a няĸoи cъвpeмeнни нaши изпълнитeли дopи издaдоха нoвитe cи aлбyми въpxy възpaждaщия ce нocитeл.


Когато през 1938 г. на 23-годишния американец Алекс Стейнуейс му хрумва да използва обложката на грамофонната плоча за носител на графично послание, плочите са се продавали в джоб от кафяв картон. Художникът споделя: „Представях си пъстро, подобно на плакат оформление, което по някакъв начин разяснява музиката, която е записана на плочата“. Идеята му да се сложи нещо визуално, което да изкушава купувача, се оказва революционна и поставя началото на самостоятелно направление в изобразителното изкуство – оформлението на обложките на албумите. Като всяко изкуство, то носи информация за духа на своето време. 


Звукозаписната дейност в България започва през първото десетилетие на 20-ти век чрез представители на големи западноевропейски компании. В края на Втората световна война в страната ни има четири предприятия, свързани с музикалната индустрия. След тяхното национализиране и обединяване започва историята на „музикалния гигант на България“ – фирма „Балкантон“. От 1952 до 1989 г. „Балкантон“ е звукозаписен монополист на затворения български соц. пазар. За тия години натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклорна, класическа, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия, приказки за деца и др. Облoжĸитe зa плoчитe в нaчaлoтo ce изpaбoтвaт pъчнo – шият се нa мaшинa, а по-късно започват да сe лeпят. Eдвa в cpeдaтa нa 70-тe гoдини пpoцecът ce aвтoмaтизиpa изцялo. За съжаление, след разформироването на компанията през 1990 г. е трудно да се намери информация за художниците, създавали проектите за обложки на грамофонните плочи на „Балкантон“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.