Моите впечатления от Бузлуджа

Троянците, събудили се рано сутринта на 28 юли, станаха свидетели на странна гледка. Десетки мъже и жени, събрани на групички, бързаха за някъде. Червените тениски на част от тях издаваха принадлежността им към лявата идея. Ранобудните зяпачи, в зависимост от гледната си точка, вероятно си помислиха, че в Троян се заформя нова революция или нов преврат. Нищо подобно! Социалистите и техните съмишленици бързаха към изходния пункт за отправяне към Бузлуджа – на традиционния за БСП събор, този път посветен на 127-та годишнина от основаването й.

Сред забързаните граждани бях и аз. Това е втората ми Бузлуджа. За пръв път участвах в събора през 2016 г. Признавам си, тогава доста се колебах дали да ходя, но впоследствие бях приятно изненадан от атмосферата, която цареше там. Макар и официално събитието ми се стори в голяма степен домашно – място, където се събират приятели и съмишленици, обменят се мисли и идеи, споделя се опит. Наред с това участниците се веселят, за което допринася съпътстващия събитието концерт.

Традиционно маршрутът до Бузлуджа включва една почивка на бензиностанция в края на Габрово. Докато си пиехме кафето, две возила от времето на соца привлякоха вниманието ми. Първото бе лек автомобил „Жигули“, сякаш току-що слязъл от конвейера, с великолепна вътрешна тапицерия от кожа. Второто – автобус „Чавдар“, външно доста запазен. Без да се наговаряме с Димитър Вучков се приближихме да го разгледаме. Шофьорът, забелязвайки любопитството ни, обясни че возилото е произведено през далечната 1989 г. (преди почти 30 години!). Предложи ни да го огледаме вътре. Бяхме смаяни от видяното – чистота и уют. След това ни заведе отзад, отвори капака и ни показа двигателя. Няма да повярвате – по него нямаше и следа от масло, чист като сълза.

Шофьорът ни разказа, че автобусът е собственост на общинска фирма от гр. Елена. Стори ми се невероятно. След завръщането си в Троян позвъних на една съученичка от този град. Тя потвърди думите му и съобщи името на фирмата – „Елена – Автотранспорт“ ЕООД. Понеже от известно време съм Тома Неверни, за всеки случай проверих в търговския регистър – няма лъжа, няма измама. Като общински съветник много пъти съм се питал имат ли място общинските фирми в съвременния живот. Е, този автобус каза твърдо „да“.

По пътя за Шипка постепенно се формира колона от автобуси, возещи участниците в събора. Колкото по-близо до Бузлуджа, толкова по-плътна. Последните 300-400 метра се движехме със скоростта на костенурка. Провървя ни. Нашият автобус бе от последните, за които се намери място на паркинга. Дошлите по-късно се подредиха на километрична опашка по пътя от Шипка, а пътниците им се отправиха пеш към Историческата поляна.

Връх Бузлуджа ни посрещна с мъгла, толкова гъста, че в нея едва прозираше силуета на знамения паметник. Мъглата обаче не попречи на мнозина от участниците да се отправят към него. На път за Историческата поляна се поклонихме пред паметника на Хаджи Димитър.

Сравнявайки със събора от 2016 г. бе видно, че присъстващите са в пъти повече. Радостно е, че имаше много млади хора – младежи, девойки, семейства с децата си. Гъсто изпълнена бе не само Историческата поляна, но и гората над нея, както и всички полянки наоколо. При откриването на събора водещият съобщи, че имаме кворум от 20000 човека. Двадесетина минути по-късно бе съобщено, че броят на присъстващите се е удвоил. Според окончателните данни над 70000 са участниците в събора. Присъствието на толкова много поклонници на лявата идея бе много вълнуващо! Дали то говори за подем на БСП? Да оставим на аналитиците и времето отговора на този въпрос.

Ще се запомнят изказванията на лидерите и гостите, особено на Елена Йончева и Корнелия Нинова. Последното, макар и по-твърдо, не бе лишено от основания и може би бе подходящо за такова събитие.

Много от партийните организации бяха облекли членовете и симпатизантите си с тениски, върху които е изписано съответното населено място. Може би е време и БСП Троян да го направи.

Непосредствено до трибуната с официалните лица имаше импровизирана книжарница. Аз си купих „Ален мак самотен“, биография на Димитър Благоев, написана от Мерсия Макдермот. Тази жена, въпреки че отдавна не живее в България, не престава да ни напомня за личности, които ние позабравихме.

Потрябваха около два часа, за да се отправим от паркинга към Троян. Полицията не се справи много добре с организацията на движението. Може би бе изненадана от големия брой хора и автобуси, а може би…

Ако кажем, че Господ е социалист (по аналогия с „Господ е българин“ от световното първенство по футбол през 1994 г.), вероятно ще сбъркаме, но е сигурно, че Господ бе със социалистите, защото (почти) им спести дъжда, характерен за всеки божи ден на това лято. Съвсем леко приръси точно когато говореше Корнелия Нинова, но към края на изказването й слънцето отново грейна, което даде повод на водещия да се пошегува за силата на лидера на БСП.

В заключение ще кажа с възторг: каква планина, какъв връх, каква поляна, какъв събор, какви социалист(к)и!

Васил Радойчевски

Предлагам ви и един поглед към моите снимки:

През фотообектива на Васил Радойчевски

Каква планина, какъв връх, каква поляна, какъв съборВасил Радойчевски за впечатленията си от Събора на левицата – Бузлуджа 2018

Публикувахте от БСП Троян в Сряда, 1 август 2018 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.